Рицар без броня

Драма

Сценарий: Валери Петров
Режисьор: Борислав Шаралиев
Оператор: Атанас Тасев
Музика: Васил Казанджиев

В ролите: Олег Ковачев, Апостол Карамитев, Мария Русалиева, Вихър Стойчев, Цвятко Николов, Таня Масалитинова, Катя Стоянова, Славчо Николов и др.

ФАБУЛА

"...И Дон Кихот, и Д'Артанян се борят срещу злото, за справедливост, в защита на слабите...".

Но така е само в романите. В живота рицарите могат да бъдат само деца. С вяра, наивност и ентусиазъм тези приказни герои са беззащитни в действителността.

ФИЛМ

"Рицар без броня" е незабравима българска класика за мечтите на едно дете с картонени доспехи сред фалша в света на "големите". В главна детска роля е тогава малкият Олег Ковачев, бъдещ режисьор. Неговият герой е още малък рицар и задава най-големия въпрос:

"Защо възрастните говорят едно, а вършат друго?"....

СЮЖЕТ

На улицата в столичен квартал семейство се суети около новия си автомобил "Вартбург" и скоро всички заедно потеглят на първия излет. По пътя деветгодишният Ваньо не спира вдъхновено да бъбри, но баща му бързо го смъмря.

Семейството пристига на планинска поляна и докато майката приготвя трапеза на открито, колата потегля по наклона. Уплахата на родителите, че малкият им син е вътре, с облекчение отминава, когато палавникът изскача от храстите. С това тревогите и приключенията на смелия Ваньо съвсeм не свършват.

Ваньо вярва в рицари и в справедливостта. Често играе с дървени мечове, облечен в картонени рицарски доспехи, и пътува между...блоковете. Увлечен в своите мечти и игри, малкият рицар постепенно опознава живота на възрастните. Забелязва как неговата учителка често идва при баща му, който е началник в министерство. Тя има справедлива молба, но баща му уклончиво я отпраща. Майка му пък ходи на място, което приятелите му наричат "тайни срещи"...Момчето е смутено: "Защо възрастните говорят едно, а вършат друго?"

От разни наблюдения и случки Ваньо се чувства все по-самотен в реалността. Затова мислено разговаря с единствения, на когото се доверява – с вуйчо Георги. Само с него се чувства щастлив.

Вуйчо Георги не прекъсва думите и въпросите на Ваньо, отнася се към него сериозно. Когато са заедно, никога не скучаят - посещават печатница, репетиции в театър, гледат филм.

Когато се прибира в къщи, Ваньо притиска подарения кристален отломък, за да го показва като чудо...

Въпросът, който още не си задава малкият рицар, е как се живее в "големия свят" без защитна броня срещу грубостта, невежеството и егоизма?...

НАГРАДИ

Специалната награда на журито от Фестивала за български игрални филми във Варна (1966)
"Лъвът на Сан Марко" за най-добър детски филм на режисьора Борислав Шаралиев и Награда за най-добра детска роля на Олег Ковачев от Филмовия фестивал във Венеция (1966)
Награда за най-добра детска роля на Олег Ковачев от Международния кинофестивал в Москва (1967)

"А бяхме рицари..." - филм на Олег Ковачев