Роко и неговите братя

Драма

Режисьор: Лукино Висконти
В ролите: Ален Делон, Ренато Салватори, Ани Жирардо, Катина Паскину, Клаудия Кардинале и др.

Италианска фамилия от бедна южна провинция пристига в поствоенния Милано за по-добър живот и единството й се разпада след влюбването на двама братя в една жена...

Шокиращият реализъм на Висконти

1960-а е запомняща се за киното в Европа - между неореализма на Фелини, Де Сика, Пазолини, Антониони и приближаващата от Франция "Нова вълна", с дебюта на Годар - "До последен дъх".

След страстната историческа мелодрама "Чувство" /1954/ и романтичната фантазия "Бели нощи" /1957/, Висконти създава своя дълъг черно-бял шедьовър с безкомпромисен натурализъм. Режисьорът постоянно получава откази след обещани разрешения за снимки, включително и от Кмета на Милано за популярно туристическо място. Снима на непредвидени и неподходящи места, но най-неприятното предстои със съкращаването на сцени в готовия филм: в Италия - с 45 минути, в САЩ - с 30.

Филмът скандализира гостите в Кан и цензорите настояват за основна "хирургия" преди разпространението на голям екран. Днес "мъчителните" сцени, може би, изглеждат ненужно критикувани, но кинематографично са оценени като съвършени с камерата на оператора Джузепе Ротуно и музиката на Нино Рота. Въпреки цензурните проблеми или точно заради тях идва големият успех. Филмът е запазена марка в Европа, когато неореализмът в италианското кино доминира, а френското кино пародира американския "ноар" от 40-те с Новата вълна. "Роко и неговите братя" е Лукино Висконти в подстъпите на върха, две години преди "Гепардът".

Много от актьорите са озвучени на италиански език от други, включително и Ален Делон, който се подготвя за ролята си при професионален боксьор. Ролята на Роко е първата му във филм на Висконти , като междувременно снима с Антониони. Първа главна роля и за Ани Жирардо, която среща своята бъдеща брачна половинка - Ренато Салватори. От наградите във Венеция липсва "Златен лъв", спечелен тогава от "Пресичане на Рейн" на Андре Каят.

Франсис Форд Копола е един от верните ценители на филма и веднага ангажира композитора Нино Рота за музиката в "Кръстникът" /1972/.

СЮЖЕТ

"Роко и неговите братя" е хронология в пет части от живота на семейство Парфунди, пристигнали в големия град, като много други преди тях, с надежда за нов живот. Бягайки от мизерията, вдовицата Розария и нейните четирима синове напускат Южна Италия и пристигат в Милано, където вече живее най-големият - Винченцо. Пристигането на останалите обърква ежедневието му - с проблемите на другите. Той сключва брак. С вроден талант, Симоне влиза в бокса, но въпреки обещаващите резултати се отказва от липса на самоувереност. Започва връзка с проститутката Надя, която приключва бързо заради някои "обстоятелства" около нея. Роко служи две години в армията и впоследствие става успешен боксьор.

Предан и чувствителен, той се запознава с Надя случайно, влюбват се и и това е първият път, когато тя наистина е загрижена за случващото й се. Проблемът е какво ще си помисли Симоне, когато разбере... Чиро работи в завода на "Алфа Ромео", а малкият Лука е още в училище и размишлява дали животът им щеше да е по-различен, ако бяха останали в семейната ферма на село. Какво се крие в бъдещето за всички след пристигането им в Милано? Секс, слава, алкохол и дългове разделят фамилията, докато Роко и Чиро държат последните нишки на единството, преди да се скъсат непоправимо...

Златна Романова

Награди и 9номинации...

2 номинации от БАФТА за: най-добър филм и най-добра чуждестранна актриса на Ани Жирардо /1962/;

Награда "Бодил" за най-добър европейски филм от Датските филмови награди в Копенхаген /1962/;

Награда "Давид" за най-добра продукция на продуцента Гофредо Ломбардо от Италианските филмови награди "Давид ди Донатело" /1961/;

"Златен глобус" за най-добър филм от Италианските филмови награди в Рим /1961/;

3 награди "Сребърна лента" за: най-добър сценарий, режисура на Лукино Висконти, операторска работа на Джузепе Ротуно и 5 номинации от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти /1961/;

Наградата на ФИПРЕССИ, Специалната награда на журито и номинация "Златен лъв" за филма на Лукино Висконти от Филмовия фестивал във Венеция /1961/;

Награда "Сент Хорди" за най-добра актриса на Ани Жирардо и номинация "Филм на годината" от Каталунските филмови награди в Барселона /1962/.