Румен Гечев: Банковият надзор си е затварял очите за крещящи нарушения в банкирането и кредитирането в КТБ

„Българските държавни институции - Управителният съвет на БНБ и банковият надзор, не са изпълнили задълженията си към българското общество по казуса с Корпоративна търговска банка (КТБ)“, заяви в студиото на „Още от деня“ народният представител от БСП Лява България и зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси Румен Гечев. По думите му банковият надзор си е затварял очите за крещящи нарушения в банкирането и кредитирането в КТБ. „За голямо съжаление така се очертават нещата и в ДАНС по отношение на този казус“, посочи червеният депутат.

"Очевидно е, че е имало политически чадър върху КТБ", смята проф. Румен Гечев. Той обясни, че познава повечето от колегите в Банков надзор и мнението му за тях е, че те са специалисти с дългогодишен опит, като недоумява как са допуснали пропуските, довели до драмата с КТБ. По думите му банката е растяла с голяма скорост и парите са се раздавали задкулисно в противоречие на елементарни европейски правила за банкиране. От тази банка около 4 млрд. лева просто са се изпарили от активите й. Те са изтекли през няколко фирми. Но съм скептичен, че парите могат да се върнат. Въпреки всичко аз съм категоричен, че трябва да се работи, за да се върне всяка стотинка на българите", подчерта Гечев.

"Няма високоразвита индустриална държава, която да няма прогресивен данък", убеден е Румен Гечев. Той изрази мнение, че плоският данък е изключение, защото в България той е рекордно нисък. "А имаме недостиг на средства за армията, в медицината, образованието и БСП иска да помогне да се съберат повече средства", коментира народният представител. По думите му не трябва да се въвеждат шоково данъци. "За богатите българи, с доходи над 10 000 лв. на година- данъкът да е максимум 30%, а за по-бедните - с доходи до 4000 лв. годишно - да бъдат облекчени. БСП предлага този данък, който освен, че ще осигури повече бюджетни средства, ще въведе и известна социална справедливост", каза още проф. Гечев.

Налице са юридически и икономически основания да атакуваме в съда дълга от 16 млрд. лева, заяви Румен Гечев. По думите му сегашното правителство си е позволило практика, непозната в Европа и извън нея. "Законът за бюджета се приема година за година и няма такава страна, която да е оторизирала финансовият си министър да сключва договори за колосален дълг от 16 млрд. лева, при това за период от три години", обясни той.

По думите му другият проблем е, че правителството е сключило договор с банки за дълга, без оторизиране от парламента, при това една от банките е обект на разследване. Гечев бе категоричен, че законът за бюджета първо се гласува и след това правителството води преговори кой да реализира дълга и при какви условия.