Русенска регионална библиотека "Любен Каравелов"

Площад „Александър Батенберг“ в Русе. В началото на 20-ти век тук е издигната сградата, в която днес се помещава Русенската регионална библиотека „Любен Каравелов“. През 1916 година обаче, когато била окончателно завършена, тази великолепна архитектурна творба била предназначена за съвсем друга цел. Тук бил домът на Първата българска търговска камара, основана в Русе 26 години по-рано.

Всичко започва скоро след Освобождението. Русчук е център на търговията, индустрията и занаятите. По това време кафенето „Конкордия“ на предприемчивия арменец Оханес Енкарникян на ул.“Княжеска“ гъмжи от търговци, фабриканти и техните съдружници. Там се създава и атмосферата, в която търговците решават да основат своя организация.

Русенската търговско-индустриална камара е създадена през 1890 година , тя е първата от този вид камари, които се създават после в цялата страна, това е лесно обяснимо с факта, че след Освобождението Русе е най-големият и най-икономически силен град в страната, това е причината тази организация да почне да търси вариант да построи свой дом.

През октомври 1899 година Камарата взема решение за откриване на фонд за построяване на сграда и от общината е поискан парцел за строителство. Това обаче става 12 години по-късно. Отпуснатият терен е с размери от 350 квадратни метра. Същото лято на годишно събрание на Русенската търговско-индурстриална камара е одобрен проектът на бъдещата сграда. Той е дело на архитект Никола Лазаров.

Лазаров е български архитект, който е завършил във Франция, той е автор на редица сгради не само в Русе, но и в столицата София. Като пример може да посочим сградата на Окръжното управление, която той построява в София, и има голяма прилика със сградата, която той създава в Русе. Н. Лазаров заедно със Жеко Спиридонов са автори на паметника на загиналите в Сръбско-българската война, издигнат през 1901 в стария градски център, той изпълнява функцията на централен до 1909, когато е построен паметникът на свободата.

Строителството на сградата е възложено чрез търг на предприемача Цвятко Янков и основният камък е поставен тържествено на 14 април 1914г. Великолепната постройка е завършена и приета от комисия през две години по-късно и струва на камарата 180 000 лева. Сградата на русенската камара има сходни черти и с проектирания от арх. Никола Лазаров Варненски театър – сега опера. Ъгловата кръгла кула с купол свързва двете фасади на зданието към улиците „Дондуков-Корсаков“ и „Иван Вазов“. Точно там, между две йонийски полуколони, се намира и главният вход. Често в украсата на интериора присъстват и чифт крила – символ на божеството Меркурий.

Виждаме ги както над централния вход, така и в центъра на стълбището зад нас, което води към заседателната зала на търговско-индустриалната камара, божеството Меркурий в римската митология е покровител на търговията и виждаме отново пряката връзката между хората и тяхната дейност и декорацията на сградата, тоест функцията, която сградата е трябвало да изпълнява.

Сградата има и впечатляващ покрив, на който отдалече личат парапети, пикове, ламаринени пластини и гръмоотводи. Над главния вход е монтиран немски часовник, изработен от фирма Войле през 1922 година.

Обзавеждането е направено по времето, когато видният банкер Атанас Буров е председател на камарата. Мебелите са изработени в Севлиево. Тук са били канцеларията и заседателните салони на Русенската търговско-индустриална камара до закриването ѝ с постановление на Министерския съвет през 1948г. После в нея за 2 години е настанено управлението на строежа на Дунав мост. От есента на 1954г., с решение на Русенската община, тук вече е новият дом на Окръжната библиотека „Любен Каравелов“.

Зданието на търговската камара откъм източната си страна е долепено до къщата на русенския търговец Тодор Атанасов. Тя е дело на австрийския строителен техник Иван Майор, който работи в Русе след Освобождението. В същата постройка се е помещавала и печатницата на Тодор Петров, където отпечатвали важния за живота на града “Общински вестник“.