Шотландия, която вече избра

Беше на косъм, но не мина. Шотландия не стана независима и британският флаг няма да се разделя с шотландското синьо. Но въпреки загубата на референдума привържениците на независимостта не губят надежда.

Джеймс Робъртсън: Иска им се на някои това да отшуми. Ама ние пак сме тук. Няма да се откажем от мечтите си, само защото сме загубили един вот. Незавимостта все още е възможна - след 5, 10 или 20 години. Но към нея вървим.

Неговият роман „И земята застива“ описва модерния шотландски национализъм. Бившият лидер на Националната партия Алекс Салмънд го изчел с наслада. Само някои англичани не разбират Робъртсън.

Джеймс Робъртсън: Това е то неравностойното партньорство. По-големият партньор не разбира, че по-малкият може и да е нещастен.

А вирусологът Уилиам Ръсел гласувал за оставане във Великобритания. Срещаме се в елитния единбургски клуб на кралските шотландци.

Уилиам Ръсел: Гласувах „не“ след известно мислене. Главно, защото съм интернационалист. Твърде много разделения има в света. Ако делиш всичко, как ще говориш с един глас? Спомнете си стария рефрен: „Единни, ще издържим; разделени, ще рухнем.“

Съюзът с Англия е спасен. Премиерът Дейвид Камерън обеща още права за Шотландия и тук се надяват това да не е било само предизборен трик.

Уилиам Ръсел: Трябва да се отдалечим от мощния властови елит в Лондон, който владее всичко. Да пречупим властта му. Вярвам във федерална система, от която Шотландия да бъде част. Трябва да се отървем от Камарата на лордовете и да направим нещо като Сенат. С референдума се вгледахме в държавното устройство.

Подозрителни към Лондон, но по-радушни към Брюксел от англичаните. Какво ще правят, ако Британия тръгне да се отделя от Европейския съюз? Трудни въпроси остават. Май затова победителите на референдума са по-притеснени от победените.

Джеймс Робъртсън: Шотландската независимост не е против световната интеграция. Двете могат да бъдат тандем.

Уилиам Ръсел: Да, не ликуваме. След победата само въздъхнахме с облекчение. Ние, лейбъристите, трябва да се подмладим, за да си върнем изгубените избиратели, които не ни послушаха, а гласуваха „за“ независимостта. Това е големият проблем.

И наистина, лейбъристите губят левите гласове, а националистите ги прибират. Загубилата на референдума Шотландска национална партия утрои членовете си. Проф. Ръсел помни времето, когато в Глазгоу имало тежка индустрия и силна левица. Днес заводите са затворени отдавна, а градът е националистическа крепост.

Уилиам Ръсел: Роден съм в Глазгоу, в бедна среда. Баща ми умря, когато бях на 7. Майка ми трябваше да чисти подове, но ме натискаше да уча. От малък научих как се работи здраво и как се печелят стипендии. Гледах себе си и поисках промяна за всички. А и в Глазгоу социалистите бяха у дома си.

Джеймс Робъртсън: Някои казват, че национализмът е отрицателна, назадничава идеология. Но вотът на референдума показа, че залогът е друг: създаването на модерно, справедливо, демократично общество. Тъй че днес шотландският национализъм е ляво чувство.

Но шотландците избраха не със сърцето, а с главата. Не ги увлече и визията за малка страна със скандинавска социална система и много нефт.

Уилиам Ръсел: Парите от нефта зависят от цената му. Тя пада и се качва, като всичко. Ако миналата година сме взели еди-колко си милиона, каква е гаранцията, че догодина ще вземем пак толкоз?

Джеймс Робъртсън: Повече се дебатираше за икономиката: дали ще забогатеем или ще обеднеем. Но аз мисля, че накрая идентичността  ще надделее. Дали искаме да бъдем повече шотландци или британци? Тя ще доведе независимостта.

Знаете ли, че шотландци са изобретили телефона, велосипеда, инсулина, пеницилина, радара, телевизията и дори думата „панорама“? Днес учените не искат да изгубят Великобритания и парите й за наука.

Уилиам Ръсел: Шотландия взима много голям дял: 13%, спрямо 8% от населението. Тези пари идват от британските научни фондове. Ще спечелим много повече, ако останем интегрирани в тази система. Кой ще плати за огромната делба? Ами народът.

Учени и поети; числа и чувства. Робърт Бърнс работил като данъчен, но възпял на шотландски диалект победата над англичаните при Банокбърн. Точно 700 години след битката чувствата не се предават.

Джеймс Робъртсън: Нужна ни е вяра. Защото без вяра няма надежда. А без надежда човечеството има проблем. Аз често съм песимист, като гледам какво става, но накрая си оставам оптимист. Трябва да бъдеш оптимист, за да оцелееш.

И да приемеш несъвършенствата на живота. В своя роман „Завещанието на Гидиън Мак“ той описва свят, в който Бог и дявол са уморени.

Джеймс Робъртсън: Защо ли? Е, дяволът имаше много за вършене. Дълги векове трябваше да бъде контраст и опозиция на Бог. Мисля си, че дяволът е налегнат от тежка умора. Много все още вярват в Бог, но дяволът съществува за малцина. За него това е проблем.

Ако дяволът е уморен, какво да кажем за Господ?

Джеймс Робъртсън: И Бог е доста уморен, мисля аз. Но не се е предал.

Не се предал и проф. Ръсел. Работил върху една група вируси цели 40 години. Идвал и в България. Днес вярва, че, напук на дявола, ще се справим с ебола. Но няма да го чуете да се похвали, нито да преувеличи.

Уилиам Ръсел: Винаги съм смятал, че тръгна ли да правя нещо, трябва да го правя най-добре. Това е начинът.

Техният символ е бодилът. Но шотландците спориха без гняв, гласуваха без омраза и изненадаха света с разум и спокойствие. В света на уморената демокрация всеки разумен дебат си е новина.