Шпигел за политиците през 2014

Ерих Фолат, сп. „Шпигел”*

Нападения, икономически кризи, катастрофи: Кой световен политик ще бъде демитологизиран и кой ще може да подсили позицията си? В "Светът е 7" отправяме поглед върху губещите и победителите на 2014 година.

Кой ще определя заглавията в медиите през новата година, чия звезда ще изгрее и чия ще избледнее – това е уравнение с много неизвестни, а за решението му ще допринесат не само действията на държавните ръководители. Природни катаклизми могат да върнат с години назад страни като Индия например, терористични актове биха довели до „ледников период” за арабската пролет, скандали в банковия сектор, могат предсрочно да прекратят възстановяването на южна Европа.

Дори и едно толкова странично за политиката събитие, каквото е Световното първенство по футбол, ще има политически последствия, които ще определят развитието на страната домакин извън спортните аспекти.

Някои личности, които определяха облика на изминалата година, през 2014 със сигурност ще бъдат демитологизирани като мъже и жени чието влияние е било надценено. Други могат да се надяват, че ще започнат да берат плодовете на особено умелата  или особено  смелата си политика.

Петимата губещи на 2014 година:

Владимир Путин: Руският президент ще изживее звездният си час по време на зимните Олимпийски игри в Сочи, които от мнозина са възприемани като унищожителни за околната среда и като цяло не особено успешни. Терорът идващ от Кавказкия регион отново се разпалва, цените на газ и петрол на световния пазар падат, а държавния бюджет се пропуква. Чуждестранните инвестиции драматично намаляват, милиардите на олигарсите изтичат в чужбина. Една по-силна опозиция създава проблеми на стопанина на Кремъл, както и чезнещото му влияние в Централна Азия.

Реджеп Таийп Ердоган: Турският премиер се вижда обсаден от врагове от всички страни, и до голяма степен това е по негова собствена вина. Корупционният скандал в правителството придобива все по-големи размери, представителите на левицата и либералите от парка Гези застават срещу Ердоган, както и ултраконсервативните от лагера на опонента му Фетулах Гюлен. Отговорът на Ердоган е един – репресия. Но колкото по-авторитарен е той през годината на супер избора, толкова повече се руши авторитетът му.

Дилма Русеф: Забележителен икономически напредък, справедливо и честно отношение към някои политически скандали свързани с корупция – всичко това обаче вече не е достатъчно за новата средна класа на Бразилия. Хората изискват повече средства за училища и болници, вместо бляскави строителни проекти. А когато бразилския национален отбор загуби на осмина финалите на Световното първенство по футбол, гневът на народа ще се излее на улицата. Президентът Дилма Русеф ще трябва да се яви на втори тур на изборите през октомври с минимална преднина пред опонента си. В тази ситуация ще й помогне разрешението за влизане в страната, което даде в последния момент на Едуард Сноудън.

Папа Франциск: Въпреки добрите му намерения и въпреки че проповядва смирение – меденият месец за Светия отец и неговите кардинали приключва, системата отвръща на удара. Франциск не може да възпре консерваторите, а самият той така или иначе се притеснява от въвеждането на истински реформи за либерализирането на католическата църква (става въпрос за предпазването от забременяване, правата на жените, безбрачието). Католиците трезво установяват, че всичко си е по старому.

Хамид Карзай: Афганистанският президент направи висок залог с американците. Все повече се засилват обвиненията в корупция към него и обкръжението му. Заради напускането му на поста през лятото и последвалото преминаване на голяма част от страната под влиянието на талибаните, той изгубва напълно властта си. Единствената алтернатива за Карзай е да потърси убежище в чужбина или да стане жертва на терористичен акт.

Башар ал-Асад: Смятаният от дълго време за труп ще триумфира – след организирана от самият него изборна пародия Сирийският диктатор печели отново президентския си пост и продължава с неотслабваща сила гражданската война в страната. Западът вижда в негово лице „по-малкото зло”, имайки предвид близките до Ал Кайда въстаници, които постепенно вече контролират цялата опозиция. Подплатени информации от ЦРУ,  изпратени от Ирак безпилотни разузнавателни самолети, трябва да помогнат на Асад да възпира напредването на враговете му. Единственото, от което Асад трябва да се опасява е терористичен акт.

Нарендра Моди: Изборите през май носят на Индия победа за хинду-националистите и любимците на големия бизнес и в същото време бележат края на династията „Неру - Ганди”. Чуждестранните инвеститори и местните едри предприемачи могат да се радват на данъчни облекчения, а приходите им растат главоломно. Малко са промените за селското население. Започват процеси на кипене сред 120-те милиона мюсюлмани, които са една десета от населението на Индия.

Хасан Рохани: Иранският президент провежда внимателни вътрешни реформи, а олекотените санкции срещу страната са му помощ. По отношение на атомната програма, след повторно удължаване на временното споразумение със световните сили, Иран няма да бъде принуден да прави нови отстъпки. Това ще подсили позициите на Рохани срещу хардлайнерите.

Ли Къцян: Не президентът и председател на комунистическата партия Си Цзинпин ще бъде мъжът на годината в Китай, а неговият реформаторски настроен премиер, икономическият експерт Ли. Въпреки банковата криза, скандалните трудови злополуки и природните бедствия, в следствие на подсилените частни компании, китайската икономика възвръща силните си позиции. След разочароващата 2013 година, индексът на акциите се покачва, а китайските ценни книжа изпреварват процентно дори индийските, които също са във възход. След ефектен процес за корупция, бившият шеф на вътрешното разузнаване на Китай ще бъде осъден на смърт.

Марин льо Пен: Водещата дясна популистка на Франция и холандският крайно десен Герт Вилдерс ще празнуват през май след неочаквано изразителния си успех на изборите за Европейски парламент. И други националисти искат да се присъединят към техния антиевропейски „Съюз за свобода”. Ужасът, който политиците в Брюксел, Берлин и Париж изживяват, не е достатъчно голям, за да бъдат ускорени демократичните реформи в Съюза. Льо Пен вижда във всичко това добър знак за президентските си амбиции.

Толкова за предполагаемите победители и губещи. От списъка с тези, които изпъкват по положителен или отрицателен начин липсват всички онези управляващи, чиито политически действия са затлачени, разочароващи и нерешителни: президентът на САЩ, германският канцлер, японският премиер. Но всъщност и това е пример за това, как се измества балансът в световния ред – отдалечаване от традиционните световни лидери в посока към новоизгряващите сили.

* Външнополитическата прогноза на Ерих Фолат е публикувана на 02 януари 2014г. в електронното издание “SPIEGEL ONLINE” с оригинално заглавие  „Prognose zur Außenpolitik: Und am Ende gewinnt Assad”.

Цялото предаване може да видите ТУК.