Ще има ли решение за външния дълг на Гърция

Гърция получи отсрочка за погасяванена дълговете си към МВФ. Отложена беше и предвидената за днес нова кризисна среща за Гърция на европейско ниво, след като Атина не изпълни обещанието си от сряда да представи на кредиторите компромисно решение на спорните въпроси. Накратко: интензивните дипломатически усилия от последните дни не доведоха до пробив. Накъде се движи Гърция? Доколкото най-важната роля в този спектакъл играе Германия, по темата потърсихме Емилиян Лилов от българската редакция на Дойче веле.

Предвиденият за днес превод за 300 милиона евро към МВФ се отлага за края на месеца, когато обаче Атина трябва да преведе накуп всичките четири плащания с падеж през юни на обща стойност 1,6 млрд. евро. Новината беше потвърдена официално и от представител на фонда във Вашингтон – 30 юни е датата на новия падеж. Така Гърция получава глътка въздух, а кредиторите – възможност да проверят колко сериозни са този път намеренията на гръцкото правителство. Да припомним, че в понеделник кризисната среща в Берлин на канцлерката Меркел, президента Оланд и шефовете на ЕЦБ и МВФ завърши с „последна оферта към Гърция”.

Въпрос: А ден по-късно гръцкият премиер Ципрас представи в Брюксел нов план с реформи. Истински ли са намеренията на гръцкото правителство този път, или то се опитва да печели време, за да продължи да получава спешно финансиране?

Отговор: По информация на един германски вестник, гръцкото правителство се ангажира да въведе нови данъци, да преустанови практиката за пенсиониране под 62-годишна възраст и да форсира приватизацията. Само от новия „данък солидарност” Атина очаква постъпления от 220 милиона евро през тази година и нови 250 милиона евро през 2016-та. С нов данък ще бъдат обложени и печалбите на големите компании, а очакваният ефект от това за бюджета е за над един милиард евро. Трийсет милиона евро пък са очакваните постъпления от новия данък, с който ще се облагат луксозните стоки. Гръцкото правителство планира постъпателното повишаване на възрастта за пенсиониране, а предсрочното излизане в пенсия вече няма да е възможно преди навършването на 62 години. Досега и 50-годишни можеха да се пенсионират предсрочно. Тези промени трябва да облекчат значително пенсионните фондове, а от приватизация Атина очаква да вземе около 11 милиарда евро до 2020 година.

Въпрос: Звучи добре - кредиторите искат реформи, а Атина изглежда склонна да им ги „даде”. Това подобрява изгледите Гърция да продължи да получава спешно финансиране и да се спаси от фалит?

Отговор: Ако обаче приемем, че формулата „кредити срещу реформи” ще продължи да работи. Очевидно донорите не са склонни на никакви отстъпки повече, включително защото други страни, минали по този път, като Испания и Португалия, биха се разбунтували срещу едно привилегировано отношение към Гърция. Не бива да се създава впечатлението, че в краен случай богатите европейски страни ще платят сметката на Гърция. Освен това техните правителства няма как да обяснят на избирателите си, че трябва да продължат да издържат една страна, която отказва да извършва реформи.

Въпрос: Има ли решение, което да е приемливо за всички страни в този спор?

Отговор: Кредиторите ще бъдат доволни да видят едно по-сериозно отношение на Атина към реформите. Една по-справедлива данъчна система, която да взема повече от богатите и по-малко от бедните, не би трябвало да е проблем за ляв премиер като Ципрас. Не виждам и кой би имал нещо против от това, гръцката държавна администрация да заработи по-ефективно. Накратко: всичко ще зависи от това доколко са истински този път намеренията на гръцкото правителство.

Въпрос: Другата част от уравнението – ангажиментът на донорите – изглежда по-лесната?

Отговор: Пари за Гърция има достатъчно – 7,2 милиарда евро от последния спешен пакет остават неизползвани и чакат разрешение да тръгнат под формата на траншове за Атина. Освен това други близо 11 милиарда евро са заделени за рекапитализация на гръцките банки. Има идея да бъде сменено предназначението на този фонд, за да може с него гръцката държава да обслужва текущите си плащания по отпуснати кредити, пишат два германски вестника. Атина настоява за това от месеци и сега за първи път изглежда, че донорите на страната са склонни да направят и тази последна отстъпка на Гърция. Германската канцлерка Меркел предупреди гърците да не очакват нови отстъпки. Така че нищо още не е решено, но на ход сега е Атина.