Скандалът с Панамските досиета в Русия

Късно снощи Международният консорциум на разследващите журналисти пусна в свободен достъп в Интернет целият масив от т.нар. Панамски досиета. Става въпрос за информация за повече от 200 000 фирми и фондации, регистрирани в офшорни зони. Досега Панамските досиета разкриха офшорни фирми, свързани с 12 държавни лидери, както и с близък приятел на руския президент Владимир Путин. Какво още се крие в Панамския архив, от подкупи ли са парите на приятеля на руския президент, какво е бъдещето пред руско-европейските отношения? В "Денят започва" Цветана Кръстева разговаря със Сергей Соколов, заместник- главният редактор на руския вестник "Новая газета" - изданието, което участва в разследването "Панамагейт" от Русия.

Той е сред най-опитните разследващи журналисти. Смята, че историята с офшорките от Панама, в която се оказаха имената на 12 държавни лидери и през които са минали и 2 млрд. долара на близкия на Владимир Путин виолончелист Сергей Ролдугин, е още далеч от края си.

Сергей Соколов, заместник- главният редактор на руския вестник "Новая газета": Към днешния момент са обработени към 20 процента от документите и както изглежда, ще има и втори, и трети поток. Освен това в редица страни започнаха официални разследвания, включително на министерството на правосъдието на САЩ, защото всички транзакции са минавали през американски банки. Имам усещането, че лидерите на много държави сега са неспокойни.

БНТ: Какъв е глобалният резултат от това разследване?

Сергей Соколов, заместник- главният редактор на руския вестник "Новая газета": Първо - това, че за първи път толкова масирано и смислено беше привлечено вниманието на международната общественост и държавите към проблемите на офшорките и прането на пари. Беше разкрита само една компания-регистратор, а стана ясно, че целият свят - от Китай през Нова Зеландия, САЩ са потънали в мръсотия. Ясно и очевидно е, че международната общност сега трябва да изработи нови правила на играта. Второ - журналистите разбраха, че трябва да обединяват усилията си, защото всеки в своята страна не е достатъчно ефективен. Светът вече е глобален и корупцията стана глобална.

БНТ: Какво ново може да се очаква сега след публикуването на всички панамски документи?

Сергей Соколов, заместник- главният редактор на руския вестник "Новая газета": Масивът е много голям. На мен, например, като журналист от Русия ми е много трудно да проследя корумпирани връзки в други държави, защото не знам тамошните реалности, нито българските, нито френските, например. Ако местните журналисти започнат да ги изучават, предполагам, че ще излезе нещо любопитно било то за България или за Франция.

БНТ: По повод разкритията за Русия - наличието на офшорка само по себе си не е престъпление. Въпросът е в произхода на парите. Във вашето разследване става дума за близки приятели на президента, за хора от спецслужбите, за депутати. Успяхте ли да докажете произхода на парите?

Сергей Соколов, заместник- главният редактор на руския вестник "Новая газета": Това, разбира се, е много трудно да се направи, защото по правило в офшорните фирми парите се смесват и да се докаже нещо е трудно, още повече че журналистът не е финансово разузнаване.Ясно е, че ако депутат има офшорна фирма, това вече е фактор за корупция, защото той няма право да прави това. Журналистите си свършиха работата - те показаха проблема. А сега е ред на правоохранителните органи да изяснят произхода на тези пари. Разбира се, ясно ни е, че в Русия никой няма да се занимава с това. Също така разбираме, че американските правоохранителни структури и европейски са заинтересовани от това мръсните пари да не влизат в техни сметки и се надявам, че това разследване ще бъде продължено вече по официален път.

БНТ: И президентът на Русия, и виолончелистът Ролдугин заявиха, че музикантът е влагал парите си в развитие на руската музика.

Сергей Соколов, заместник- главният редактор на руския вестник "Новая газета": Това са просто думи. Като знам в какво състояние се намира руската култура, предполагам, че най-вероятно това са лъжи. Никакви потвърждения няма за това.Ако бъдат, както се казва, ако бъдат представени такива доказателства , ние ще ги публикуваме. Преди публикацията ние зададохме въпроси и в администрацията на президента, и помолихме и г-н Ролдугин да обясни, но неясно защо те решиха да се обясняват след публикацията.

БНТ: Какви въпроси им зададохте?

Сергей Соколов, заместник- главният редактор на руския вестник "Новая газета": Зададохме им въпроси действително ли тези сметки принадлежат на тях, откъде са парите, готови бяхме да им предоставим думата в момента на публикуването на разследването. Но нито един от руските чиновници, които попаднаха в този списък, не благоволи да отговори с изключение на директора на "Ростехнологии" Чемезов.Всички останали замълчаха.

БНТ: Имаше и такива предположения, че такъв огромен поток от пари по сметките на фирмите на Родлугин може да са пари от подкупи на Путин.Това възможно ли е?

Сергей Соколов, заместник- главният редактор на руския вестник "Новая газета": Това вече е в областта на догадките. Не бих искал да строя предположения, защото все пак съществува презумпция за невинност невиновност, но във всеки случай бих искал да разбера от къде са тези пари. И ако руските власти не разследват това - тяхна си работа, аз вярвам, че в резултат на разследването на американските и европейските власти ще изясним откъде са тези пари.

БНТ: „Новая газета" е една от малкото медии в Русия, които публикуват различни гледни точки и критикуват властите. В "Новая газета" работеше и убитата Анна Политковская. Каква е цената на независима журналистика?

Сергей Соколов, заместник- главният редактор на руския вестник "Новая газета": Цената, както казахте, е много висока, защото от нашия вестник не е загинала само Анна Политковская. Петима журналисти от нашия вестник и един адвокат,който работеше с нас, бяха убити. Това е неизмерима цена за свободата на словото. Но от друга страна цената е измерима, защото независимите медии не са много добре финансово. Всеки инвеститор ще помисли два пъти преди да реши да влага в независима медия, защото това просто е опасно за неговия бизнес. Бяха приети определени закони, които ограничават правата на чуждите инвеститори да влагат в руски медии. За нас руският пазар е затворен, защото всички се страхуват, а западният е затворен, защото такъв е законът, че се въвежда понятието "чуждестранен агент" за медията , а това удря по имиджа. Много е трудно.

БНТ: Заради анексирането на Крим отношенията между Русия, Европа и САЩ силно се обтегнаха. Санкции, враждебна риторика, липса на доверие. Как от Москва изглеждат перспективите за решаване на тази ситуация?

Сергей Соколов, заместник- главният редактор на руския вестник "Новая газета": В Европа съществува мнение , че санкциите не работят. Русия продължава да води същата външна политика и нищо не може да я промени. Но това не е съвсем така. От икономическа гледна точка Русия сега изразходва последните си ресурси. Санкциите много силно удариха по банковия капитал и специално по приятелите на държавния ръководител. Те са отрязани от западни инвестиции, от заеми и сега се харчат последните руски пари. Защото сега единствените пари, които сега се харчат - грабят пенсионния фонд. ... Държавата няма пари.

БНТ: Парите ще свършат и Русия и Запада пак ще се прегърнат.Така ли?

Сергей Соколов, заместник- главният редактор на руския вестник "Новая газета": Риториката на Кремъл се промени.Русия показа, че може да сътрудничи по някои въпроси със Запада - това се отнася до Иран и Сирия. Престанаха да говорят за Новорусия и за подкрепа на Донецката и Луганската народна република. Тоест външното впечатление е, че Кремъл показва, че е готов отново да се договаря и Европа, доколкото разбирам по последните изявления на държавни лидери, също предполага, че е време да се прекрати ситуацията на конфронтация. Но това ще означава само едно - че тези цели, които Кремъл е поставил пред себе си - да завладее Крим и да изгражда нова външна политика, ще бъдат достигнати. Затова сега всичко зависи не толкова от руската страна, а най-вече от европейските лидери, които трябва да оценят ситуацията.

БНТ: Разговаряме и за самата Русия в кризисни условия. Президентът е на върха на популярността, но публично отговаря и решава всичко - от проблемите с дупките по улиците до строителството на космодруми. А това създава опасна ситуация.

Сергей Соколов, заместник- главният редактор на руския вестник "Новая газета": В сегашната ситуация действително страната се намира в режим на ръчно управление и лостовете са в ръцете на един човек. Всъщност президентът сам разбира и страда от това. Защо? Защото, когато в Кремъл се ражда някаква инициатива и не винаги глупава - например имаше инициатива да се промени наказателното законодателство, че да не се притиска бизнеса, но по-нататък, след заместник-министър тази инициатива не се разви. Тоест цялата останала бюрокрация просто игнорира това, което казваше президента. Разпорежданията му не стигат до изпълнителите. ..Големите рисковете са само едни. Защото неуправляема страна се носи в икономическа криза. Когато хората отворят хладилника и видят, че там няма нищо и скоро няма да има, ще възникнат въпроси. Друга работа е, че в главите на хората липсва причинно-следствена връзка защо това така се случва. Но рано или късно, недоволство може да възникне