Словашки поглед върху 25-те години преход в Източна Европа

В Чехия и Словакия бяха отбелязани 25-години от началото на протестите, които свалиха комунистическия режим в Чехословашката република. Една от водещите политически активистки от словашка страна - Соня Сомолани, пристигна в България по покана на Софийския университет. Вчера тя взе участие в дискусия за отражението на промените в Източна Европа от 1989 насам. Репортерът Ивайло Гюров се срещна с нея за "Денят започва".

Във вечерта на 18 ноември 1989 Соня Сомолани е с нейните приятели дисиденти в апартамента си. Заради информационното затъмнение, наложено от комунистическата власт, никой от тях не знае за случилите се ден по-рано студентски демонстрации в Прага. Събитието, което предизвестява края на комунистическия режим в Чехословакия.

"Обсъждахме протестите в Германия, Полша и Унгария и това как можем да изкараме подобен брой хора за антикомунистически протест в Братислава. В това време дъщеря ми чу по радио Свободна Европа, че миналата вечер е имало студентски протест в Прага и че един от протестиращите е бил убит. Тази новина промени цялата ни дискусия и веднага започнахме да мислим

какво можем да направим", разказва тя.

В месеците след тази среща повечето от участниците в нея вече са лидерите на словашкото движение "Общество срещу насилието", което е в основата на събарянето на комунистическия режим. Попитахме Соня как успя Словакия да постигне толкова "нежен" преход на фона на това, което се случи в останалите източноевропейски страни.

"Мисля, че това се случи благодарения на това, че след 1989 не беше дадена възможност на бившите комунисти да се върнат във властта. Не им беше позволено да създадат структурата на новата власт и дори бяха ограничени от нея", коментира Сомолани.

Въпреки че Словакия не успя да се превърне в "Швейцария на Източна Европа", както обещаваше бившия й президент Михал Ковач, страната все пак успя да отбележи страхотен икономически ръст от 10% през 2008, както и да убеди много западноевропейски компании да инвестират в страната, превръщайки я в "Тигъра от Татра". Но според Соня психологическото наследство на комунизма все още пречи на страните от Източна Европа да настигнат своите западни съседи.

"В Словакия ние казваме - Конституцията може да бъде променена в течение на няколко месеца, икономиката в течение на няколко години, но за съзнанието са нужни десетилетия. 25 години са още малко време, защото формално нашите институции са на нивото на западните такива, но правилата, според които те работят, са тези от комунистическата ера, като например поговорката "Който не

краде от държавата, краде от собственото си семейството", обясни Соня Сомолани.

Попитахме какво успяха да прихванат от демокрацията източноевропейските страни и какво все още им убягва?

"Нашите източноевропейски държави имаха проблема да започнат демократичното си развитие, точно когато самите държави - символи на демокрация изживяваше политическа криза. Източноевропейските демокрации не разполагаха с достатъчно време да отгледат политически партии, които представят различните социални класи. Популярни стават набързо сформирани партии, които печелят, благодарение на големи обещания, но заради липсата им на способни кадри се оказват "формации-еднодневки". Това прави и партийните ни системи нестабилни", заяви тя.

Соня смята, че липсата на развит дисидентски елит по време на комунизма се е оказала пречката пред бързото развитие на повечето посткомунистическите държави.

Новият елит всъщност е създаван от нула. Конкретно в Словакия това причинява един период на прекъсване на генерационния преход. Заради това някои словашки историци дори наричат държавата като "страна на поколения с отсечени ръце".

Въпреки че като социолог Соня не обича да дава прогнози за бъдещето на източноевропейските страни, тя вярва, че ключът към техния политически и икономически успех е стремежът им към обвързване с Европейския съюз чрез управлението на държавници с визия, които да не се притесняват от прилагането на непопулярни реформи.