Служебен защитник

За общественика, политика и държавника Илия Цанов, изпълнил предано своя дълг на служебен защитник в извънреден турски съд срещу бунтовниците след потушаването на Априлското въстание през 1876г.

Илия Цанов изиграва изключителна роля в изработването на Топханинския акт през 1886г., с който се признава Съединението на Княжество България и Източна Ромелия.

Документален филм.

България, 2003г., 50 мин.

Сценарий: проф. Дойно Дойнов, Тодор Ташев

Режисьор Андрей Алтъпармаков

Оператор Стефан Алтъпармаков

След кървавия погром на Априлското въстание през 1876г. е сформиран извънреден съд под председателството на Хакъ паша  с участието на прокурор, съдия-следовател и служебен защитник на четниците в лицето на българина Илия Цанов.

Обвинението настоява за смърт чрез обесване на 13 от подсъдимите, а за други петима -  затвор. От служебния защитник Илия Цанов се очаква само да направи молба за милост. Той обаче блестящо излага защитата си на перфектен турски език, подкрепена със сериозни правни аргументи и призовава съда да не уважи искането на обвинението. Благодарение на Илия Цанов, този процес приключва, без да е произнесена нито една смъртна присъда.

Във филма са използвани архивни материали и документи от Народна  библиотека "Св.св Кирил и Методий", Библиотека "Иван Вазов"- Пловдив, Централния държавен архив, Държавен архив - Видин, Държавен архив - Русе, Историческите музеи във Видин, Русе, Пловдив и частен архив на Иван Цонев

Илия Хаджитомакев Цанов е роден на 27 юли 1835 г. във Видин. По-голям брат е на политика Найчо Цанов.

Илия учи в Свищов, след което работи в османската администрация в родния си град. От 1868-а е адвокат в Търговския съд в София.

След кървавия погром на Априлското въстание през 1876-а е сформиран извънреден съд под председателството на Хакъ паша. Той съди заловените участници в Ботевата чета. За служебен защитник е определен Илия Цанов.

Обвинението иска смърт чрез обесване на 13 от подсъдимите, а за други петима - привременен затвор. От служебния защитник Илия Цанов се очаква само да направи прошение за милост.

Той обаче изнася блестяща пледоария на перфектен турски език, подкрепена със сериозни правни аргументи, и призовава съда да не уважи искането на обвинението. Процесът приключва, без да е произнесена нито една смъртна присъда. Най-тежкото наказание е заменено със заточение, благодарение на брилянтната защита на Цанов.

След Освобождението Илия Цанов работи в администрацията на Временното руско управление. Той е един от водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в Учредителното събрание (1879), I Обикновено Народно събрание (1879), II Обикновено Народно събрание (1880-1881), IV Обикновено Народно събрание (1884-1886) и III Велико Народно събрание (1886-1887). През периода 1883-1884 година Илия Цанов е дипломатически агент на България в Цариград. От 1884 до 1886 г. е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Петко Каравелов. На тази длъжност той участва в преговорите за сключването на Топханенския акт през 1886 година.

Илия Цанов умира на 27 март 1901 в София.

По инициатива на Националното бюро за правна помощ и Висшия адвокатски съвет в София е открита негова паметна плоча.