Смехът като мишена

Как смехът се превръща от оръжие в мишена? За това разговаряхме в студиото на "Денят започва с култура" с нашите гости социалният антрополог Харалан Александров, философът проф. Георги Каприев, преподавателят по философия доц. д-р Тодор Тодоров и журналистът Ралица Ковачева.

Доц. Тодоров каза, че много често сега се говори за Републиката и ценностите, върху които е изградено френското общество, но има много голям проблем в ситуирането, което се случва, тъй като структурата на това общество не се е променила особено от началота на самата Република, докато демографията и социалната действителност са се променили изключително много. Според него имаме едно Франция, която не е едно общество, а която има в себе си много социални неравенства и изклюбително огромно население, което е маргинализирано в големите градове. "Имаме една цивилно армия, която се отглежда не в пустинята, а в стомасите на европейските метрополии", заяви той. Доц. Тодоров каза, че се страхува, че не разбираме, че това не война срещу цивилизацията, а е ерозия на самата цивилизация. Той обясни, че това население, което е в условията на социална несправедливост, е изключително податливо на елементарни идеологии - футболно фенство, религиозен фанатизъм, национализъм, и в случая проблемът не е в религията, а в обществото.

Според Ралица Ковачева атаката срещу списанието и изобщо срещу медия е целяло главно да привлече вниманието. "Неслучайно тези дни един от най-обсъжданите въпроси е защо сега целият свят е "Шарли", а когато избиват хиляди хора в Африка, да кажем, никой не обръща внимание", каза тя. От нейна гледна точка този въпрос поставя много сериозно ролята на журналистите и медиите, защото хората трябва да знаят, че нещо се случва, за да могат да реагират. Тя смята, че светът се променя много бързо в глобални мащаби и медиите не могат да го настигнат и да отговорят достатъчно бързо. Журналистът обясни, че в случая не става въпрос за това дали сме съгласни с карикатурите в "Шарли ебдо", а за свободата, за ценността на живота, за света, в който искаме да живеем.

"Смешното е концептуално явление, то обикновено идва от противопоставянето на някакви феномени в нашия свят или редополагането им по нов начин", каза Александров. Той смята, че в контекста, в който сме се втренчили в това сатирично издание, е трудно да видиш смешното, вижда се страшното и трагичното. Според него едно от основните задачи на цивилизацията е да удържи и опитомява насилието и да го канализира в някаква посока. Той смята, че нашата цивилизация има проблем с опитомяването на психотичното насилие и в този смисъл той по-скоро би разглеждал явленията като Ислямска държава и терористичните мрежи като локоси, които поканват хора, които имат психопатно функциониране да се идентифицират с тях. "Що се отнася до смеха, той винаги е бил организиран и регулиран, точно като насилието", каза той. Александров обясни, че в традиционните общества има пространство за вулгарност и осмиване на авторитетите, само че то е много ясно подредено - случва се в определено време, закрепено е за определени роли и в този смисъл е по-управляемо.

Проф. Георги Каприев смята, че има както градивен смях така и разрушителен. Той беше категоричен, че никой няма права да убива никого за нищо и няма оправдано убийство. "Ако погледнем цивилизационно аз не мисля, че обществото, европейското, нашето общество не се е променило в последните 200-300 години, напротив", каза той. Според него от около 60-те години насам един слой от това общество се държи като в перманентен карнавал. Той смята, че за вярващия човек сакралното е ядрото на неговото битие. Каприев попита защо трябва да се посяга в сакралното ядро.