Според вас на предстоящата среща на страните-членки на НАТО трябва ли да се приеме нова политика за сигурност на Балканите?

Съветът по сигурността към правителството обсъди проекта за антитерористичен закон. В него е предвидено при антитерористични операции да могат да се ограничават и граждански права, при пряка опасност от тероризъм телефонните оператори да предоставят незабавен достъп до данни, а Държавната агенция "Национална сигурност" да може да използва агенти под прикритие.

Според вас на предстоящата среща на върха на НАТО трябва ли да се приеме нова политика за сигурност на Балканите? Това беше основният въпрос в предаването Референдум, на който "Алфа рисърч" тества обществените нагласи. Дискусия в студиото с бившия министър на отбраната и бивш посланик на България в НАТО Бойко Ноев, директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков, Йордан Божилов, председател на Софийски форум за сигурност, проф. Димитър Димитров, завеждащ катедра „Национална и регионална сигурност” в УНСС, доц. Георги Чанков – преподавател по международни отношения в УНСС.

Важно е България да приеме спешно антитерористичен закон. Важно е, че българският управленски елит обръща внимание на този въпрос. Важно е, че това става в рамките на Съвета по сигурността. Антитерористичният закон тепърва ще се гледа в пленарна зала и всички се надяваме до лятната ваканция да мине на първо четене. Той има три проблема, които трябва да бъдат решени. И трите са свързани с доверието на обществото. Законът не е прекалено категоричен. Хората не вярват, че законът няма да бъде злоупотребен в тяхна вреда. Второто е, че редица служби не работят напълно в обществен интерес. Третото е, че парите, предвидени за модернизация, не съответстват на днешната заплаха. Това заяви бившият министър на отбраната и бивш посланик на България в НАТО Бойко Ноев.

Не можем да си затваряме очите за терористичните заплахи, които съществуват и от които нито една страна не е имунизирана. Но това по никакъв начин не бива да накърнява демократични права. Точно този баланс се постига най-трудно, каза директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков. Според българския дипломат всеки един терористичен акт сигурно може да бъде предотвратен, но всички терористични актове – едва ли. Любомир Кючуков смята, че войната не се води толкова за територия, колкото за съзнанието на хората.

Йордан Божилов, председател на Софийски форум за сигурност, приветства бъдещото приемане на антитерористичния закон, защото той е един от елементите на системата за сигурност. „Но трябва да изграждаме още структурите за сигурност, да им дадем съответните способности – технически, организационни, комуникационни, и трябва да напаснем доверието между обществото и службите за сигурност, защото това е ключово в борбата с тероризма”, обясни той.

Проф. Димитър Димитров, завеждащ катедра „Национална и регионална сигурност” в УНСС, е защитавал тезата, че няма нужда от антитерористичен закон. „Но самият факт, че се приема такъв закон, а за мен е важно участието на армията в тези процеси, е стъпка в правилна посока, стига да не се отиде в далечния край на махалото”, коментира той.

В България проблемът не е в наличието или отсъствието на нормативна основа, а в прилагането на законите. Ние нормативна основа за борба срещу тероризма имаме и сега. Друг е въпросът, че тя винаги може да бъде подобрявана. Приемането на нов закон е един добър морален акт. Не смятам, че антитерористичният закон е някаква радикална стъпка, освен като опит за облекчаване на натрупаното в последно време напрежение, заяви доц. Георги Чанков – преподавател по международни отношения в УНСС.