Според Вас, трябва ли България да приеме еврото?

Тези седмица в студиото на "Референдум" бяха икономически и финансови анализатори, с които коментирахме актуалните теми за създадената Парламентарна временна комисия за пенсионните фондове и за намерението държавата да вземе външен заем от 16 милиарда лева. С това е свързан и основният въпрос, по който "Алфа рисърч" тества нагласите на обществото в реално време.

Оправдан ли е нов държавен заем от 16 милиарда лева? Трябва ли да приемем еврото по-бързо или първо да стабилизираме икономиката си? И ще помогне ли парламентарна комисия за по-добрата работа на частните пенсионни фондове?

На тези въпроса потърсихме отговор с нашите гости - бившият земестник-министър на икономиката проф. Ганчо Ганчев, председателят на УС на Съюза на икономистите в България проф. Кръстьо Петков, бившият вицепремиер и финансов министър проф. Христина Вучева, програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев, старшиикономисът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и докторът по икономика Евгений Кънев.

Според проф. Христина Вучева е трудно с една дума да се отговори на проблема за това дали е оправдан нов държавен заем. Според нея в известен аспект това е неизбежно, но дали точно 8 милиарда или точно по този начин трябва да се случи това предизвиква съмнения у нея.

Евгений Кънев смята, че това дали е оправдан нов държавен заем зависи от това какъв дълг се поема, за колко време и за какво ще се използва, което към настоящия момент не е ясно. Той обясни, че сам по себе си един дълг не е голям или малък, а зависи от това с какво се сравнява и за какво ще се използва.

Проф. Кръстьо Петков смята, че няма да можем да минем без дълг от гледна точка на излизане от кризата, насърчаване на икономическия растеж. Той каза категорично "да" на взимането на нов дълг, който да се насочи към реалния сектор за преструктуриране и технологично модернизация на икономиката. По отношение на направеното предложение в парламента той заяви, че има доста въпросителни, има много неясни моменти.

Според Георги Ганев трябва да се направи уточнението, че това, което е съобщено не е нещо ненормално или страшно. От гледна точка на финансова стабилност България не би имала проблем да поеме този дълг при положение, че голяма част от него ще плати стар дълг, обясни той. По негови думи дългът ще се увеличи само с дефицита, който ще има страната през тези три години. За него големият въпрос е за какво ще бъде използван този дефицит и до колко може да бъде полезен за България. Ганев каза, че неговите предпочитания са страната ни да намалява своя външен дълг чрез генериране на бюджетни излишъци.

Проф. Ганчо Ганчев каза, че ако въпросът, който се задава на хората е дали искат още по-голям дълг без да се знае за какво, отговорът ще трябва да бъде "не, защо ще взимаме дълг ако нямаме ясна мотивация". Той обясни, че част от дълга отива за рефинонсиране, което е неизбежно, тъй като е практически невъзможно при тези условия да погасяваме дълга. Въпросът за това дали трябва да имаме дефицит е много сложен, добави той. Според него единият начин да го намалим е да орежем разходите, а другият - да увеличим данъците. Дългът, свързан с някаква инвестиционна програма, който да увеличи производствения потенциал на нацията е друг въпрос, който професорът отбеляза.

Петър Ганев смята, че дебатът показва тотално неразбиране на много от наблюдателите и генерално на публиката за случващото се. "Няма нов дълг, който да мислим тепърва какво да го правим", каза той. По негови думи две трети от това, което е било гласувано да бъде взето, на практика е минала история, нещо, което сме похарчели от 2009-та до сега като дефицити. Останалата една трета подлежи в някаква степен на промяна, но е била гласувана в средносрочната рамка от края на миналата година когато е бил гласуван дефицитът за тази, следващата и по-следващата година, напомни Ганев.