Среща на приказки в село Чавдар

Щъркелите много пъти са идвали в село Чавдар. Изглежда затова тук е пълно с деца. Пролетта е сезон за очаквания. Възрастните очакват евроизборите, а децата среща с фентъзи писател.

Весела Фламбурари - писател - разказва приказка…
„Живяла някога една триглава ламя и аз така веднъж реших да мина тихичко през гората за да не ме чуе"….

Детската писателка Весела Фламбурари току-що се е спасила от ламята, а децата вече знаят, че смелото сърце може да те изведе и от най-тъмната гора.

Заради дни като този от село Чавдар са убедени, че четенето има целебна сила. Учи те по-лесно да разпознаваш добро от зло. Затова са организирали Месец на книгата. Писали в интернет на Весела Фламбурари. Спечелили с искрената си молба.

Долетяла от Гърция за тази среща.

БНТ: Весела, ти колко често се връщаш в България?

Весела Фламбурари: "В последните години страшно често си идвам. Аз обичам да си идвам в България. Обичам България. Всичко и обичам. Зеленото на планините. Синьото на морето, родния ми Добрич."

Весела живее в Гърция заедно със съпруга си Василис. Той е лекар, завършил в страната ни. Където и да са живели по света, тя следва собствената си мисия: пише детски книжки на български. Има две награди. Последната от преди няколко дни на фестивала на детската книга в Сливен.

Весела Фламбурари: „Не зная коя работа е обикновена или необикновена. Според мен щастлив е всеки човек, който си харесва работата и за когото работата не е само някакво механично вършене на нещо. Така че мисля, че е прекрасна работа."

Весела Фламбурари е завършила куклено майсторство в НАТФИЗ. Да пише детски книги обаче е нейният начин да говори на света. Трогната е от вниманието на хората в село Чавдар. Иска ѝ се повече хора да са като тях. Да запалят децата по четенето. Да им помогнат да открият книгите, които ще ги превърнат в свободни същества.

Весела Фламбурари: „Този тип който те кара да мислиш, който те кара да задаваш въпроси. Децата всъщност постоянно задават философски въпроси: Кой съм аз, защо съм!?... Децата винаги правят това, което виждат, независимо какво им се показва. И за самите деца е важно да виждат, че родителите им се обичат. Че могат да говорят помежду си.“

Вярва, че детската литература не трябва да забравя темата за тъгата, старостта, смъртта, загубите и провалите. Децата да знаят, че книгата може да бъде убежище за душата. Страхува се от пластмасовия свят, в който всички са красиви и успешни. Защото знае, че това е фалшива приказка.

Весела Фламбурари: „Аз съм много за свободната воля. Поговорката "човек сам си прави каквото си прави - и доброто, и злото" е вярна... защото изход винаги има. Въпросът е дали ни харесва. Защото не всеки изход е щастлив“.

Разбрала е, че животът на човека винаги се свежда до простия личен избор на добро и зло. Свидетел е на пожарите в Атика, когато със съпруга ѝ приютяват оцелели. Видяла е как Гърция се пълни с бежанци и как от душата на една и съща земя могат да извират милост и омраза. Тогава си казала: ще продължи да разказва приказки.

Весела Фламбурари: „Все пак ми се струва, въпреки всичко, че всичко се намира в любовта. Защото любовта беше тази, която караше бабите по островите да гледат бебетата на бежанците там, където от хиляди години не е имало бебета. Любовта беше тази, която караше хората да си отварят личните домове, за да спят хората в тях. Така че любовта винаги е отговорът.

Облечена като магьосница, Весела говори на децата: „Любовта е най -важното нещо на света, нали деца?"

Весела е благодарна за този ден в село Чавдар. Местните хора също. Радостта е рядък дар.

В дни като този човек разбира колко бързо върви времето. В един миг слушаш приказки, после ги четеш на някого друг. Нищо,че понякога най-красивите не завършват щастливо. Точно от тях човек разбира, че лошотията може да бъде победена.

Винаги има кой да продължи.
Щъркелите идват и животът започва отначало.