Ако бяха хора, със сигурност щяха да вдигат невъобразим шум. Тълпа, която се щура напред назад в привидно безредие, няма как да не произвежда какафония. Само че те са горски мравки. И в тихия им свят общуването
се свежда до бърза обмяна на феромони - специфични молекули, чиито мирис носи ясна и точна информация. Е, поне за мравките.
Носовете на хората могат само да си мечтаят да разчитат подобни сигнали. Хората все пак опитват да тикат нос в горските мравуняци. Особено сега, когато жегата тласка масово обитателите на градовете към прохладните планински зони. От човешкото любопитство може и да има полза. Особено ако хората не досаждат на мравките, а
започнат да ги наблюдават, за да се поучат от тях. И за да научат уж добре известни подробности за йерархията и отношенията им. Например тези - че хората са открили земеделето преди 10 хиляди години, а мравките - преди 50 милиона. Че са се появили преди 120 милиона години и оттогава до днес следват собствена еволюция. В хода й са
изградили общества със заветната цел да осигуряват максимум хранителни вещества за мравуняка.
Най-хубавото е, че в тези общества всеки си знае мястото. Цариците отговарят за поколението, работничките се грижат за снабдяването и складирането на храната, войниците гарантират сигурността на мравуняка. Химичната комуникация с феромони действа безпогрешно. Тя покрива огромен спектър от дейности като търсене на храна,
грижа за младите мравки, разпознаване на родствениците, вдигане на тревога и какво ли още не. Мравките общуват, но всяка е наясно с какво се занимава и не се опитва да обяснява да другите как да си вършат работата. Не че и в тези общества няма мързеливци. Има. Завършило наскоро проучване установи, че някои мравки успешно симулират работа, като всъщност не похващат нищо. Дори и в този случай, обаче, готованците изпълняват съвестно задачата си, без да пречат на останалите и без да ги поучават. Мравешките магистрали по земята и дърветата са натоварени. Смяната на платната без мигач не е проблем. Няма сблъсъци и жертви на пътя. Няма и видима маркировка. Пак благодарение на бързата комуникация чрез феромони. И на уникалните мравешки способности за ориентация. Светът на мравките наброява толкова индивиди, че нулите след единицата са зашеметяващо много. Мравешките общества се справят успешно навсякъде по света, с изключение на Антарктида. Тоест - оцеляват там, където и
хората, като се адаптират към условията, храната и климатичните промени. Правят го тихо, упорито и работливо. Направо са за пример.
Автор: Милен Атанасов
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News