Съвпадат ли позициите на президента и правителството по отношение на Турция?

Носи ли позитиви за България организирането на срещата ЕС-Турция във Варна? Това беше основният въпрос, с който "Алфа Рисърч" тества обществените нагласи в предаването "Референдум".

Ако можем тази среща да я определим като относителен успех, това ще бъде поради факта, че през последните години имаше един процес на сериозно влошаване на отношенията между Турция и ЕС. Този процес на влошаване има много причини и се разгръща в много отношения. Самият факт, че тази среща стана възможна, е относителен успех поради факта, че проблемите, които съществуват и разликите в позициите, можаха да бъдат формулирани и изложени спокойно. От тази среща никой не е очаквал да се излезе с готови решения по каквито и да е важни проблеми между двете страни. Това каза политологът Огнян Минчев.

Симеон Николов от Центъра за стратегически изследвания определи срещата като успешна, но безрезултатна. Според теорията най-добрите преговори са тези, когато всички са доволни от тях. Резултатът от срещата се предопределя от целите. Очевидно целите тук бяха "разузнаване с бой" – да се видят кой на какви позиции стои и дали има възможност за някакъв пробив, посочи той.

Срещата е безспорен успех. Дори за онези държави-членки на ЕС, които заемат твърда позиция, както Австрия напр., която многократно заявява, че трябва да бъдат прекратени преговорите за членство. Въпреки тези алтернативи или именно заради тези възможни алтернативи сегашната ситуация със сегашното решение е успех, при който всеки един може да търси онова решение, което ще е печелившо за всички, заяви политологът Румяна Коларова.

Доц. Пламен Ралчев, заместник-ръководител на катедра "Международни отношения" в УНСС, изтъкна, че ефективността на срещата е предмет на широка интерпретация. "Може да бъде интерпретирана както като относителен успех, така и като значителен успех. Най-важното тук беше да се даде възможност на страните да влязат в някаква форма на диалог. Очевидно диалогът е бил ограничен предвид времевите ограничения. Разликите са запазени, но беше важно тези лидери да се срещнат. Хубаво е, че се случи по време на българското председателство и че от българска страна беше инициирана тази среща. От друга страна смятам, че имаше прекалено големи очаквания, които не бяха реалистични".

Реджеп Тайип Ердоган беше изключително умерен и прибран, дори доброжелателен. Но това не е новост за турския президент. Тази среща бе успешна, най-малкото защото успяхме да разберем кое е най-малкото общо кратно между Турция и ЕС, а именно бежанците и парите. Отношенията между Турция и ЕС ще се развиват на една прагматична основа, без ценностна такава. Това бе заключението на политическия анализатор Мартин Табаков.

Близо 60 процента от участвалите в изследването смятат, че срещата ЕС-Турция носи позитиви за България. 37 на сто са на обратното мнение.