Тъмносиньо

Полицаят служи, защитава и пази тайна под клетва: "Никога не подлагай на съмнение получените заповеди."

Другото лице на полицията и правосъдието в Ел Ей в един филм по идея на Джеймс Елрой /"Поверително от Ел Ей"/ и сценариста Дейвид Еър /"Тренировъчен ден"/ със завръщането на Кърт Ръсел във филм на Рон Шелтън /"Белите не могат да скачат", "Тенекиената купа"/.

Оригиналният сценарий на Джеймс Елрой  със заглавие "Сезонът на чумата" е написан през 1965г. по време на вълненията, предизвикани от Уотс и забелязан 8 години по-късно от "Юнивърсъл пикчърс" . След 37 години сценаристът Елрой е помолен от продуцент да пренапише историята в друго време с условие, името му да не бъде споменавано. Елрой отказва, затова Дейвид Еър пише друг сценарий, в който запазва само имената на героите. Събития се повтарят с размирици в Лос Анджелис през април 1992 година - дни преди процеса срещу четирима бели полицаи, обвинени в побой на чернокожия моторист Родни Кинг. Бруталност и расизъм заливат града, докато редът зависи от корумпирана полиция. Времето е друго, методите са същите...

Четворно убийство при грабеж с опасни разкрития ревизира тактиката на трениран полицай в официалната система за защита на гражданите. Сюжетът е формула. Две ченгета: ветеран и новак, корумпиран и невинен.  Две двойки лоши момчета:  едната - виновна за престъпление, другата - също, но за друго. Две разочаровани жени. Двама висши служители на властта: единият - подкупен, другият - в дилема да го разкрие. Цялото действие: в най-трудния град на света - Лос Анджелис,  дни преди присъдата за побой на цветнокож моторист от бели полицаи и последвалите улични размирици ...

Трилър.

САЩ, 2002г., 113 мин.

Режисьор Рон Шелтън

В ролите: Кърт Ръсел, Брендан Глийсън, Скот Спийдман, Майкъл Мишел, Лолита Давидович, Винг Реймс и др.

3 номинации...

Номинация за "изобличаващ" филм от Американското политическо кинообщество /2004/;

Номинации "Черна лента" за поддържащи роли на Майкъл Мишел и Винг Реймс от Афроамериканските награди за филмови постижения във Вашингтон, Калифорния /2004/.

Сержант Елдън Пери е възпитаник на "старата школа" в полицията, убеден, че  е "добър войник", което означава, че изпълнява заповеди, без да се смущава от лошите момчета - работи всеки час, за да чисти улиците от изметта и е горд със своя произход от поколения ченгета - баща, дядо и т.н. Методите му са старомодни и избощо не предвиждат разрешение за побой над затворник. Пери е от елитния Отряд за специални разследвания в полицията на Ел Ей, съставен от калени момчета, загрижени  единствено за резултата. Шефът им Джак ван Митър е ветеран в града на порока от годините, когато корупцията се е наричала "отплата" за без/действието на полицията срещу закона и безредието. За първи път Пери се замисля за работата си в партньорство със своя млад колега Боби Киоу- племенник на Ван Митър, когото трябва да въдеде в правилата. Извършено е четворно убийство на корейска територия. Убийците са от контингента за грабежи на шефа. За да остане чист, Джак ван Митър заповядва на Пери да арестува двама невинни бивши ченгета, попаднали случайно в кадър по време на побоя над черножия моторист Родни Кинг с гаранцията, че няма да живеят дълго, за да разкажат своята версия. Заместникът на Отдела Артър Холанд е наясно с манипулациите му и е в дилема дали най-после да го разобличи или да приеме предложението за друго назначение в Кливлънд. Елдън Пери не се отклонява от правилото: "Никога не подлагай на съмнение получените заповеди", вероятно, свързано в паметта с баща му. Той знае, че не е расист, но не иска проблеми. Неговите назидателни тиради срещу младия Боби сякаш са насочени към самия себе си. Съпругата му търпеливо е пренепрегвана в упрека й: "Ти се интересваш повече от хората, които мразиш". Боби пък има чернокожа приятелка, която предпочита да не знаят всичко един за друг, като...фамилните си имена. Анонимостта е безотговорност, службата е въпрос на чест, а честността пречи на властта, но каква е ползата, ако Пери държи целия свят, но губи душата си....

"Това е оръжието на моя баща и единствената причина този град да бъде тук е, защото е построен с куршуми".

"Мислиш, че ме е грижа за размера, формата, цвета или политическата партия на някои сладки създания, около които се навърташ..."

"И накрая, справедливостта е само дума и думите не чупят кокали..."

Златна Романова