Тайният свят на Ричард Никсън

Депресиран, параноиден лунатик, зависим от алкохол и сънотворни и в същото време - най-властният мъж в света.

Историята на Ричард Никсън е епос от противоречията и тайните на човека, чиято кариера позорно завършва с аферата "Уотъргейт" - травма, която продължава да бъде заплаха за американската демокрация. Със смъртта му през 1994г.американското общество възвръща уважението си и Никсън е реабилитиран като водещ държавник.

Документалният филм /в две части/, продуциран от Уилям Кран излиза в пакет с бестселъра на журналиста Антъни Самърс.

Предишните им сътрудничества са за: "Тайният архив на Едгар Джей Хувър" и "Загадъчната кариера на Лий Харви Осуалд", номинирани от БАФТА и Кралското телевизионно общество.

"Тайният свят на Ричард Никсън" пробожда като пръст с изящен маникюр в окото всеки, който все още се опитва да обвини Никсън за пъхната непочтено ръка в аферата "Уотъргейт". /в. "Обзървър"/

Вестниците във Великобритания цитират едновременно книгата на Самърс и филма на БиБиСи. Реакциите са противоречиви като фигурата на самия Президент.

Продукция на ИнВижън за БиБиСи и американския History channel.

в документалната линия "ВИЖ БиБиСи".

Документален филм.

Великобритания, 2000г., 50 мин.

Режисьор Гай Еванс

Ричард Никсън е човек на крайности, "чийто зенит го издига в 37-ия президент на Съединените щати и залязва в надира на последвалия скандал в "Уотъргейт". Той е като многостранен кварцов кристал, на когото някои фасети искрят и светят, а други са тъмни и тайнствени". Силно привързан към своята почтена майка, в чийто морални стандарти израства, изявата на личността му се превръща в парадокс: говори за закон и ред, но отрано се заиграва с престъпността; проповядва честност и откритост, докато принудително лъже; обещава мир, но води война...

Филмът разкрива, че Никсън е страдал продължително от емоционално и психическо разстройство с неустойчиво поведение и ексцентрични прояви, опасни за кабинета. Всъщност, по време на неговия президентски мандат безопасността на света достига най-високото ниво на критичност - върху ядрения спусък е бил пръстът на човек извън себе си!...

Разсекретени записи от ФБР и хора, близо до Никсън, разкриват неизвестното дотук с коментари от  членове на семейството, дипломати, журналисти, колеги и сподвижници от правителството като: брат му Ед Никсън, бившия министър на отбраната Джеймс Шлезинджър, бившия Главен секретар Хенри Кисинджър, генерал Александър Хейг и говорителя на пресслужбата Рон Зиглер.

Хенри Кисинджър отбелязва: "Никсън не беше контактен, не обичаше да се среща с хора, които още не познава. За един политик, това е необичайна черта и той трябваше да бъде такъв чрез огромна самодисциплина и до известна степен чрез игра срещу самия себе си, което беше доста самотно и изтощително".

Нищо не може да го спаси от оставката за "Уотъргейт" на 9 август 1974година. Прессекретарят му Роналд Зиглер припомня, че отлитайки за последен път от Вашингтон, бившият Президент казва: "Направихме някои добри неща, но аз измамих моята страна, измамих моето семейство, измамих и себе си"..

1 част

Първият филм е психологически  и политически профил на Никсън през ранните години, предзиборните кампании, президенството и оставката за Уотъргейт. Ограничен и срамежлив, той търси обществена изява. През цялата си политическа кариера е жертва на борбата със самия себе си: боготвори майка си, но бие съпругата си, зависим  е от алкохола и рецептите с успокоителни, изпада в пристъп от жестоки изблици на гняв. Психотерапевтът Арнолд Хъчнекър и ключови фигури от администрацията събират парчетата от събития в кулминацията на срива му като приспан и негоден за действия в момент на ядрена тревога срещу Съветски съюз...

2 част

Вторият филм показва историческите последици от психичното състояние на Никсън. Маниакално обсебен от мисълта, че през 1960г. Кенеди е откраднал изборите чрез измама, това се превръща в мотив на решението  за реванш през 1968 срещу Хубърт Хъмфри. Некласифицирана информация и свидетелски показания от азиатския посредник Ана Шено внушават, че докато обещава на електората край на Виетнамската война, той тайно я продължава, убеждавайки Южен Виетнам да бойкотира мирните преговори на Линдън Джонсън в Париж. Начинът, по който си обезпечава властта, съдейства за неговата загуба - поддържа платена армия от крадци и бандити с безотчетни пари от корупционни източници, шпионира въображаеми врагове, дискредитира критици и гони демонстранти до... коронацията на глупостта - да открадне пари от офиса на Демократите в сградата на Уотъргейт...

Златна Романова