Такса смет и общинските финанси

Донка Михайлова: Важно е да отбележим, че ние от Сдружението на общините, кметовете на България стоим твърдо зад философията замърсителят плаща и зад политиката плащането на отпадъка да става на база на количество. Работихме много сериозно в различни формати на работни групи, правихме различни предложения, имахме убеждението, че сме разбрани. За наша изненада този последен вариант на законопроекта влезе в Министерски съвет без да е дискутиран с нас, което поражда определено напрежение сред българските общини. Това, което ние искахме, беше процесът на преминаване към палщане на количество да бъде постепенен, да бъде плавен и да имаме като начало една по-широка база за изчисление на таксата. В момента въпреки че законът казва, че плащането може да става на база количество в голямата част от българските общини реално плащането се базира на данъчната оценка на имота. Това е несправедливо, защото това, че имаш един скъп имот, не означава, че изхвърляш много боклук.

Красимир Стойчев: Темата е изключително чувствителна. Ние сме много разтревожени абсолютно всички общини да не намалее приходната част по план сметката за чистота. В Закона за местните данъци и такси категорично е казано кой плаща - плаща собственикът на имота. Голямата европейска практика е комбинирана. Формулата да е на площта, данъчната оценка за имота и отделно да се декларират ползвателите. Ние подкрепяме тази идея, който замърсява да плаща. И тази формула трябва да се развие, но тази формула трябва да се развие плавно. Искаме един гратисен период в размер на три години, защото всяка голяма тема ние с нашите съграждани имаме информационна кампания, имаме среща със съгражданите по квартали, по жилищни комплекси и ни трябва време. Сроковете в проектозакона, които са заложени, че план сметката, която ще ни бъде като образец до март следващата година е кратък, а до юни трябва да се декларират всички ползватели. Това не става много лесно и трябват доста усилия.

Хасан Азис: Първо трябва да кажем, че това е дългоочакван закон не само от местната власт, но и от гражданите, а и въпрос, който касае взаимоотношенията между граждани, местна власт и централна изпълнителна власт. Това, че този закон е факт обаче и е внесен вече от Министерски съвет в Народното събрание, налага няколоко извода, които трябва да се направят. На първо място, изхождайки от факта, че този законопроект е внесен в НС без нито едно предложение от Националното сдружение да бъде прието, този законопроект явно е административно и силово наложен или ще бъде наложен на местната власт. На второ място този законопроест ограничава възможността местната власт и местното самоуправление да търси различни възможности от това, което е предвидено в закона за определяне на спецификата такава, каквато има в Бургас, в Троян, в Кърджали и навсякъде другаде в страната. На трето място ние сме обезпокоени от късите срокове, които трябва този закон да влезе в сила.