Тео Янсен и неговите скулптури за едно по-чисто и смислено бъдеще

Дългият път на един творец. Стъпки в пясъка. Пластмасови маркучи. Ветровита крайбрежна ивица. Сглобки. И... изкуство, което се движи. Той създава странни същества от изкуствена материя, която околната среда трудно може да преработи, но пък я задвижва успешно.

С изключение на материала, всичко в създанията на холандския художник Тео Янсен е напълно естествено. Те наподобяват живи същества, особено когато уловят точния повей или вярното течение и се понесат в избрана от тях посока. Понякога с несигурна крачка. Друг път - със стройни и добре координирани стъпки. Тео Янсен ги нарича Страндбийст, тоест Пясъчни зверове.

Създателят на подвижните скулптури е роден през 1948 година. Учи физика в университета в Делфт. Участва в множество проекти, които съчетават техничести, научни познания и изкуство. Една от емблематичните му фрази е, че „границата между изкуството и техниката е единствено в умовете ни".

Ясно доказателство за това е появата на пясъчните създания на Тео Янсен в началото на 90-те години на миналия век. Причисляват ги към така нареченото кинетично изкуство с определението „подвижни скулптури".

Истината е, че пясъчните зверове са много повече. Те са сглобени така, че да реагират на промените в околната среда. Ненапразно Тео Янсен избира пясъчните ивици като място за разходка и изпитание на всяка от своите скулптури. Плажовете са мястото, където земята, морето, вятърът и хората общуват активно.

Пясъчните зверове също участват в този процес. Те улавят вятъра, променят посоката си щом той промени своята, намират начини да преодолеят препятствия, странят от вълните, забавят и ускоряват ход. Тео Янсен им дава свобода, избор, кара ги да заживеят свой собствен живот.

В началото на всички сложни структури е тази сглобка. Ромб или квадрат в съчетание с три триъгълника. Съчленени и регулирани с много търпение и въображение, тези механизми придобиват собствен облик и задвижват цели структури. Реакциите на скулптурите поразително напомнят за мислещи същества. Само че поведението им се определя изцяло от контакта с промените на средата около тях. И дори на усещанията за тези промени.

По-сложните пясъчни същества са надарени не само с крака и перки за улавяне на вятъра, но и с подобие на организъм от пластмасови бутилки. Вятърът повишава налягането в тях и щом престане да духа, те могат сами да помръдват и да се движат. Други пък умеят да усещат приближаващата буря заради промяната на налягането и се „закотвят" в пясъка, за да не бъдат повлечени от вихрите.

Същества от пластмасови маркучи, пластмасови бутилки, торбички и фолио. Скулптури, не просто напомнящи, че човекът е създал полимери, които природата не може да разгради и които се трупат по сметища, улици, в гори, реки и морета. Проблемите са очевидни. Решенията, обаче, са много повече, отколкото хората очакват. Пясъчните зверове са въплъщение на някои от тези решения за оптимално използване на ненужните материали, за впрягането им в работа, за улавянето и складирането на енергия от възобновяеми източници. Посланието на Тео Янсен е, че изкуствените форми на живот могат да помогнат за по-чистото и по-добре организираното бъдеще на естествените.

Автор: Милен Атанасов