Тристранният пакт е военен съюз на победената от Първата световна война Германия с Италия и Япония, които искат "справедливост, дълготраен мир, нов ред и благоденствие на народите". При подписването на пакта Западна Европа вече е на колене пред Хитлер, Балканите са обещани на Мусолини, а на Япония – Източна Азия и Пасифика.
Година и половина след началото на Втората световна война България е в позиция на стабилен неутралитет. Но натискът от всички воюващи страни е огромен, а заплахата от унищожение – реална. С девиза "Винаги с Германия и никога против Русия” Борис III присъединява България към Нацистка Германия, но със съгласието на Съветския съюз.
В пожара на войната България е единствената държава, която не допуска кръвопролития на територията си и не изпраща нито един войник на фронта. Като съюзник на Германия страната е длъжна да изхранва и осигурява войските на Третия райх. Въведена е купонна система. "По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки!", казва Цар Борис III.
Какво сме направили? Какво трябваше да направим? Как гледаме днес на влизането на България в Тристранния пакт? Въпроси, на които в "История.bg" отговарят:
Акад. Георги Марков
учен от Българската академия на науките, изследовател на съвременната история на България и Балканите, международните отношения и външната политика през 20 век
Доц. д-р Димитър Генчев
директор на Центъра за стратегически изследвания към НС на БСП, капацитет по история, теория и политическа практика на европейската социалдемокрация
Доц. д-р Валери Колев
специалист по нова българска история и външна политика на България от Софийския университет, познавач на политическите партии и движения между 1878 и 1944 година
Д-р Николай Поппетров
експерт по българска политическа история от БАН, специалист по фашизма и авторитарните режими от първата половина на 20 век
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News