Трябва ли България да заеме по-активна позиция по проблемите в Македония?

Предаване: Референдум

Трябва ли България да заеме по-активна позиция по проблемите в Македония?
В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Дискусията в "Референдум" тази вечер беше посветена на бурните събития в съседна Македония. Попитахме госите в студиото: Трябва ли България да заеме по-активна позиция по проблемите в Македония? Докъде ще доведе политическата нестабилност? Има ли реална опасност от бежанска вълна и етническо напрежение? Ще стане ли горещо на Балканите?

Събеседниците ни по тези въпроси, изключително важни за сигурността в България и в региона, бяха историците проф. д-р Яни Милчаков и гл. ас. д-р Наум Кайчев, писателят Румен Леонидов, журналистът Коста Филипов и директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.

Основният въпрос в специалното допитване, с който проверихме обществените нагласи по темата, беше: Трябва ли България да заеме по-активна позиция по проблемите в Република Македония?

А ето как, накратко, гостите ни виждат събитията в Македония.

vlcsnap-2015-05-19-21h26m05s54Проф. д-р Яни Милчаков е преподавател по балканистика в СУ и бивш посланик в Югославия, Словакия, Полша, международен експерт в ОССЕ в Сърбия, Косово и Украйна.  Той каза: "За да добием по добра картина на тоав, което став в Македония, трябва да елиминираме различни диагнози на конфликта, които не са валидни. Очевидно е, че това не е етнически конфликт, още по-малко междурелигиозен. Това не е и социален конфликт, тъй като протестиращите и контрапротестиращите са представители на средната класа. Остава да тълкуваме процеса в Македония като морален изблик на обществено несъгласие с една очевидно компрометирала се власт." Политическите параметри на конфликта не са лесни за дефиниране, но сред причините несъмнено е порочният стил на управление на правителството.

vlcsnap-2015-05-19-21h25m27s191Главен асистент, д-р Наум Кайчев е преподавател по история в СУ, бивш генерален консул в Битоля. Според него проблемите на Република Македония да бъдат само вътрешни предвид на това, че страната е кандидат-член на Европейския съюз. Следователно Брюксел не може да бъде просто наблюдател, смята д-р Кайчев. В този смисъл, според него, не е никак случайно, че както Брюксел, така и Вашингтон имат доста активно отношение към събитията в Македония. А причините за настоящите събития са дълбоки и се коренят включително в миналото.

vlcsnap-2015-05-19-21h52m17s155Любомир Кючуков е бивш зам. министър на външните работи и бивш посланик във Великобритания. Кючуков, който е директор на Института за икономика и международни отношения смята, че за да се разберат процесите в Македония, трябва да се отиде отвъд събитията, за да се видят процесите, които са по-дълбоки. Основният проблем на републиката не е кой ще управлява, а какво ще се управлява след това, доколко Македония ще успее да запази държавността си. Според Кючуков един от ключовите фактори е дефицитът на управление на ЕС в региона. Заявлението на Юнкер за отлагането на разширението до 2020 г., по мнението на Кючуков, има силен деморализиращ ефект върху обществата. Единствено една по-широка общност като Евросъюза може да даде дългосрочното решение за това, което става в бивша Югославия.

vlcsnap-2015-05-19-21h52m32s57Като дългогодишен кореспондент на БНТ в Скопие журналистът Коста Филипов запозна аудиторията с някои детайли от параноичното поведение на управлението в Скопие, втурнало се да набавя доказателства за героично минало на страната си. Според него македонците имат много сериозни исторически комплекси на тема величие, слава и славно историческо минало. Идеята за мегапроекта Скопие - 2014, например, наречен от Дойче веле "исторически Дисниленд", е още една проява на мегаломания, още повече че главният изпълнител на този проект - премиерът Никола Груевски - "е лишен от всякакво историческо познание и историческа мисъл". Търсят се артефакти, за да се повиши националното и патриотичното самочувствие на македонците, убеден е журналистът.

vlcsnap-2015-05-19-22h06m20s1405. Румен Леонидов, писател, чиято родовата история е свързана с Македония. Според него Македония се управлява на пректика от хора, свързани със Сърбия. Той напомни, че когато Груевски през 2003 г. взе властта, всички са очаквали да има нормално отношение към България, но оттогава се води една политика на мегаломания и "карта на македонизма започва да се пропуква". Според писателя, сегашните проблеми на македонците могат да се решат единствено със свалянето на режима на Груевски и нови избори.

На финала на предаването участниците се обединиха около становището, че сегашната ситуация е възможност да се обединят интелектуалните елити на македонци, българи и албанци, живеещи в Македония. А фокусът, към който трябва да насочат усилията си след като променят статуквото, е влизане в Европейския съюз и българската позиция би трябвало да насърчава този стремеж.

Акценти