Трябва ли части от стенограмата да останат засекретени

Разсекретяването на стенограмата от КСНС за КТБ от 29 юни 2014 година ще даде ли отговорите за фалита ѝ?

Дискусия с финансистите проф. Христина Вучева, Любомир Дацов и Юлиан Войнов, адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация", икономистът проф. Валери Димитров и проф. Пламен Киров – бивш конституционен съдия и ръководител на катедрата по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски".

Разсекретяването на стенограмите за КТБ се разбра, че са две. Първата е от 29 юни. Тогава основната тема е политическата ситуация. Проф. Пламен Киров, ръководител катедра "Конституционноправни науки" в СУ, уточни, че тогава са се провели политически консултации, а не КСНС, което е съвсем различно, тъй акто заседанията на КСНС са уредени в съответния закон и там е ясно каква информация се публикува, кои присъстват и т.н. На това събиране не става дума кой да бъде служебен премиер, а кога да бъде подадена оставката на правителството на Орешарски, за да не се направят предсрочни парламентарни избори посред лято. Проф. Киров уточни, че става въпрос за среща при президента в Президентството, преди това има една среща във вила "Калина", за която няма данни да са водени стенографски записки, и в БНБ, където са обсъждани някои аспекти от темата за КТБ. Що се отнася до консултациите при президента на републиката, стига информацията, която е споделена там, това е преди всичко информация, която е поднесена от управителя на БНБ, да не представлява професионална тайна по Закона за кредитните институции - чл.63 и чл.64, която категорично не може да бъде разсекретена, ако такава информация не е споделена, то стенограмата може да бъде разсекретена, обясни проф. Киров.

Адвокат Александър Кашъмов, Програма "Достъп до информация", уточни, че към онзи момент преди 3 години няма никакво съмнение, че е имало основание да бъде ограничен достъпът, но гражданите имат право на достъп до информация, защото те са суверенът на властта. Затова ограничението може да трае определено време, според българския закон това време е две години, както ясно казва една разпоредба в Закона за достъп до обществена информация. "На втората дата - 14 юли - са били обсъждани два въпроса: състоянието на КТБ и бюджетът. Най-вероятно е бил поставен въпросът дали да бъде поета част от тази дупка, за която се говори по медиите. Тази информация е била класифицирана като държавна тайна и Административен съд - София град отмени отказа на Президентството като незаконосъобразен", съобщи Кашъмов. Уточни, че става въпрос за втората стенограма и решението е от днес с вчерашна дата. Съдът приема, че не е имало основание да се претендира държавна тайна, не е доказана вредата от оповестяване на тази информация и не е отчетен надделяващият обществен интерес. В случая с КТБ се извади дори бельото на обикновените хора, на гражданите вложители, кредитополучатели - всичко това със специален закон беше направено публично, а в същия момент в ден днешен се претендира разговорите на политиците и на държавниците по съдбата на този случай да остане тайна. Не виждам логиката и конституционната опора на това положение, заяви адв. Кашъмов.

Проф. Христина Вучева каза, че не изпитва любопитство към съдържанието на тези стенограми, защото почти се досеща какво е разисквано на 29 юни 2014, тъй като е имало достатъчно други съобщения, каквито са били писмото на тогавашния управител Иван Искров до директора на Главна дирекция в Европейската комисия по вътрешен пазар и услуги, в което съобщава много подробно и много повече факти, отколкото се коментираха тогава. Писмото е от 11 август и в него Искров съобщава какво са правили през целия период. На 29 юни в БНР в предаването "Неделя 150" е участвала в разговор, в който основната тема е била за банкова ваканция, каквато е била в Кипър, на което тя се е възпротивила.
Проф. Вучева смята, че са били разгледани два въпроса - да има ли банкова ваканция и поискано разрешение за държавна помощ за друга банка.

Проф. Валери Димитров беше категоричен: "Истината за КТБ не е в тези стенограми." Според наличната информация смята, че се е обсъждал вариант дали да няма своеобразно одържавяване на КТБ, дори е обсъждан специален закон. Този специален закон е бил подготвен в БНБ с участието на представители от тогавашния парламент. "По скоро смятам, че е обсъждана именно тази кризисна ситуация, че може да се очаква системна банкова криза поради риска от банкова паника, което не е за подценяване", каза проф. Димитров, като подчерта, че за него няма нищо лошо в това и има едно опартизаняване на дебата кой бил спасил България от банковата ваканция. В крайна сметка не е било взето решение за този режим, припомни той, като уточни, че не вижда нищо лошо в това.

Според финансиста Любомир Дацов е абсолютно логично да няма нищо стряскащо в тези стенограми, обикновено различните политически партии отиват с институционални позиции, подготвени от експертите, т.е. там клюките и жълтите неща, които много често вълнуват страничните хора извън бизнеса, няма да ги чуят. "Най-много дискусията, която е била, е била против КТБ и за подкрепа за КТБ - т.е. за спасяване или оставяне банката да се срути", каза Любомир Дацов.

Въпросът дали да има или да няма банкова ваканция има значение, защото засяга стабилността на банковата система, коментира финансистът Юлиан Войнов. Той припомни отказа за държавна помощ към една от сериозните инвестиционни банки в САЩ през 2008 г. и това породи сериозната финансова криза. Към 29 юни 2014 у нас е имало сериозни притеснения, че се атакува втора банкова институция у нас и от тази гледна точка вариантът за банкова ваканция е бил някаква алтернатива.

Вижте цялата дискусия и как се променя позицията на зрителите според проучването на Алфа Рисърч.

Гледайте "Референдум" всеки вторник от 21:00 часа по БНТ1!