Църквата "Свети Георги" в Чернозем пред рухване

Част от 160-годишен храм се срути в пловдивското село Чернозем. Всеки момент може да падне и камбанарията на храма "Св. Великомъченик Георги". И всичко това се случва на фона на осигурено финансиране по европейска програма преди три години. Историята разказват Благой Цицелков и операторът Атанас Атанасов в "Денят започва".

Съградена е с доброволния труд и средства на хората от село Чернозем. Преди 160 години в края на турското робство, сменила няколко режима, тя оцеляла - като символ на вярата. Заради красотата си църквата "Свети Георги" била вписана като паметник на културата от историческо значение заради уникалните си стенописи и икони. Днес обаче молитвеният дом се руши. В неделя паднал притворът на храма.

Мария Рогачева: "Мъчно, и то много ни е мъчно, през сълзи, от деца сме тука, от деца сме израснали, и сега продължаваме и ние сме баби, стари сме вече, болно ни е. На цялото село."

Тотка Войнишка, жител на село Чернозем: "Предния ден имаше погребение имаше 50-60 човека, ако беше паднало предния ден, тези 50-60 човека къде отиваха - заедно с покойника!"

Можело и да не се стигне дотук. През 2013 година Църковното настоятелство, подкрепено от Община "Калояново", печели проект за ремонт и реставрация на храма - 700 хиляди лева, осигурени по програмата за развитие на селските райони на фонд "Земеделие". Дотук добре.

Георги Георгиев, кмет на Община Калояново: "По програма за развитие на селските райони... 700 000 лева, проектът спечелен."

А преди това този същият митрополит се е подписал върху всички документи, свързани с проекта.

Таня Христозова, кмет на Черноземен: "Всичко се е съгласувало..."

В последния момент подпис бил отказан с мотива, че проектът е твърде скъп. Вече одобрен проект, стигнал до Брюксел и върнал се обратно. Поискахме среща с пловдивския митрополит Николай, за да разберем повече за загрижеността му към пестенето от едни вече отпуснати евро пари, насочиха ни към ресорния по строителството и ремонтите, свещеник на епархията - Тодор Хаджиев.

Тодор Хаджиев, председател на комисия по строителство и ремонти в Пловдивска митрополия: "Пловдивската света митрополия не се е отказала, а работи самостоятелно, защото Общината не е титуляр на имота, не е собственик. Създадена е комисия, която работи по въпроса, още оттогава и ще направи всичко необходимо храмът да бъде възстановен."

Храмът обаче се руши, мазилката пада, таванът тече, стенописите си отиват, мястото вече е опасно за треби.

Хората в селото така и не видели някаква особена грижа от Митрополията към храма.

Стойна Велкова, жител на село Чернозем: "Николай мисли, че всичко е негово."

Тотка Войнишка, жител на село Чернозем: "Църквата трябва да блести, с тия пари, където бяха отпуснати и усвоени, и поп Николай, ако ги беше дал."

Стойна Велкова, жител на село Чернозем: "Николай ги върна парите. БНТ: Защо? - Не може да си открадне за него."

Тодор Хаджиев, председател на комисия по строителство и ремонти в Пловдивска митрополия: "Това вече е минало, проектът вече е приключил, нищо не може да се направи. БНТ: Ако проектът не беше приключил, храмът може би нямаше да е в това състояние? - Нека не говорим за минали времена. Говорим за сега."

Докато чакат Църквата, хората потърсили държавата. През април т.г. кметът на Община Калояново Георги Георгиев е изпраща до междуведомствената комисия за бедствия и аварии към Министерски съвет писмо, с което моли да се отпуснат спешно пари за рушащата се църква "Свети Георги" в Черноземен, но и към днешна дата отговор не е получен. Очаква го през август. Горчивият вкус от спечелени близо милион лева за реставрацията на този храм остава. Остават и много въпросителни - защо духовенството би имало против проекта? Може би в него не имало идея храмът да бъде налепен с тапети? Все пак те са типични за Пловдивската митрополия. Въпроси, много въпроси.

Георги Георгиев, кмет на Община Калояново: "Алчност, за мене душите на хората не са същите, каквито са били преди, не толкова за пари, не толкова за собствено облагородяване..."

Стойна Велкова, жител на село Чернозем: "БНТ: Изяде ли ни алчността? - Да!"

Кой какъв урок ще научи - следим тази история.