Украйна - от демокрация до хаос

"Украйна е друга планета и продължава да бъде". Джил Емъри

Най-голямата страна в Източна Европа и най-важната република преди разпадането на Съветския съюз е в "сандвич" между Русия и Запада. Дали отново ще се върне към Оранжевата революция от 2004г., завършила с победа на проруските олигарси или ще продължи в нова посока. Шест години по-късно, управляван от президента Виктор Янукович, народът на Украйна няма нито здрави закони, нито демокрацията, която си е представял...

Авторите на филма Джил Емъри и Жан-Мишел Каре визират връзките на Украйна с могъщите олигарси и съседна Русия.

"Ужасно е да лежиш в окови и да потъваш дълбоко в тинята,

но много по-лошо е, когато си свободен да спиш, спиш, спиш..."

Тарас Шевченко (1814-1861), известeн украински поет и  автор на националния химн.

Това е мотото  преди коментара на режисьорката Джил Емъри за Украйна и филма.

Документален филм.

Франция, 2012г., 90 мин.

Режисьори: Джил Емъри и Жан-Мишел Каре

Джил Емъри разказва за първото си посещение в Украйна през 1963г. по учебна програма за изучаващи руски език във Великобритания. Начело на Съветския съюз е Никита Хрушчов след Йосиф Сталин.  Украйна по западни измерения не е като Русия, изглежда по-слънчева.

Младите хора на улицата гледат чужденците срамежливо и с любопитство, преди да сведат поглед и да продължат по пътя си. Да говорят е опасно за тях, защото чуждите студенти са от друг свят - от врага. Но скоро са готови да поемат риск. Британската група е строго контролирана от турстическия гид. През нощта успяват да се измъкнат, за да се видят с две момчета, подхвърлили топка хартия с предложение за среща. Те владеят перфектен английски, запалени да разберат повече за живота от "другата страна - развълнувани, интелигентни, любопитни.

"За съжаление, тогава Украйна е друга планета и продължава да бъде" споделя режисьорката Емъри.

Векове в условия на инвазия, днес* народът на Украйна е сбор от различни етнически групи. Украинците са експанзивни, колоритни, жизнерадостни хора въпреки годините репресия от "големия"  брат Русия. И Оранжевата революция е доказателството за това на какво са способни.

В края на 2004г. Емъри се завръща в Украйна с Жан-Мишел Каре, за да започнат работа по този филм. В столицата Киев народът залива улиците - ден и нощ, млади и стари, заедно, говорят за своята революция и демокрация. Те са горди и оптимистични.

Авторите отдавна са усетили и горчивия вкус на собствената си демокрация, но украинците са позитивни и убедени. Защо започва Оранжевата революция? Какво води до нея? Каква е отговорността на историята за настоящето? Филмът е необходим.

Снимките продължават през следващите шест години по време на парламентарни избори в срещи с хората от села и градове. Прекосявайки страната по изровените пътища, екипът следва непреклонната и очарователна Юлия Тимошенко. Народът върви по стъпките й. Тя е украинската Евита Пероне. Президентът Виктор Юшченко остава в сянка - дискретен, патриотичен и неспособен -физически и психически - след скандалното отравяне по време на Революцията. В интервю за филма той обвинява президента Владимир Путин и откровено изразява омразата си към Тимошенко. За украинския народ политическият развод между Юшченко и Тимошенко е последният епизод от сапунената мечта и началото на края. Страната е в корупция и политически хаос, а основните фигури и елементи са все още съветски.

Днес* Украйна все още изглежда различна от Русия. Бандитският облик, създаден от президента Виктор Янукович и неговата клика,  е по-лош от предшестващия Оранжевата революция.

Докато снимат, една от асистиращите на екипа журналистки става общински съветник в покрайнините на Киев. Тя създава Петиция в защите на горските пространства от застрояване, протежирано от Янукович. Вследствие е принудена да наеме охрана за защита на себе си и семейството си от олигархичната полиция.

Междувременно, копродуцентът е разследван за участието си във филма, а режисьорката е официално призована в Украйна, за да разкрие колко пари е платила партията на Тимошенко за филм срещу режима.

Надеждата е, че народът ще въстане отново и новият режим ще бъде много далече от онова време.

И това се случва...

*2010

zr*/По материали от официалния сайт на "Ал Джазира"/