В света на летящите с балони

Запитайте се колко пъти сте си мечтали да полетите сами високо в небето. За много от нас полетът обикновено представлява няколкочасов престой на седалка сред множество шумни спътници. Но има една група ентусиасти, за които летежът винаги се случва по техен избор - това са пилотите на балони. Какво е да имаш свободата да полетиш където и когато поискаш - репортаж на Ивайло Гюров за "Денят започва".

Небето е общо пространство на всички. Това е неофициалният девиз на летците с балони, които се събраха за тазгодишната балон-фиеста "Римска баня" край Разлог. Най-силното потвърждение за дружбата между пилотите бяха Сергей и Мария - украинец и рускиня, които въпреки напрежението между държавите им летяха един до друг в небето.

"Ние искаме да докажем, че небето е място в което всички дружат. Няма място за разногласия. Има само мир и спокойствие. Ние сме обикновени хора и няма да делим небето на сфери на влияние", каза Сергей.

"Според мен ние не враждуваме. Хората не враждуват. Всичко, което се случва е политика и ние сме въвлечени в нея", смята Мария.

Сред участниците беше и първата българка пилот на балон - Орлина Аспарухова.

"В момента като отлепиш от земята и се дигаш над облаците, а дори и да не е над облаците - панорамата , виждаш толкова красиви пейзажи, такъва простор, такава лекота. Просто като че ли всичките ми земни проблеми си остават на земята", разказа тя.

Орлина казва, че в момента целта и е да създаде учебен център, който да направи този спорт по-достъпен за българите. А дотогава можем само да се надяваме, че повече българи ще опознаят какво е да пътуваш с балон.

Сред гостите най-много внимание привлече българската гордост в спорта - Иван Трифонов, който е 5-кратен световен рекордьор на Гинес. Сред отличията му са първите полети с балон над северния и южния полюс, както и първото спускане с балон в пещера. Но може би най-екстремният му полет е този от Испания за Мароко над Средиземно море.

"30 км преди Африка вятърът се обърна на изток и ме тикна от Мароко за Алжир и алжирците ми отказаха да се приземя. Те ме накараха да се приземя преди границата преди тези 5 мили. Скоростта беше 120 км/ч. С едни вълни с около 5 метра вълни, височини. Едва не се удавих обаче Бог ме спаси и се отървах и останах жив. По една случайност беше един английски военен кораб там наблизо и той дойде и ме спаси", спомня си Иван.

Според Иван балонарството развива мечти и споделя, че дори 2 седмици без полет го правят неспокоен.