Валенса: Човек на надеждата

Режисьор Анджей Вайда

В ролите: Роберт Виецкевич, Агнешка Гроховска, Ивона Биелска, Збигнев Замаховски, Мария Розария Омаджо и др.

85-годишният режисьор Анджей Вайда посвещава последния си филм на бившия президент Лех Валенса, основател на движението "Солидарност" за сваляне на комунизма в Източна Европа. Валенса лично дава "благословията" си за началото на снимките, за които режисьорът предварително се опасява, че "това ще бъде най-трудният филм в живота ми".

Сценаристът Януш Гловацки поема работата с идеята да покаже профсъюзния лидер като човешко същество, а не само като герой: "Съгласих се, защото режисьорът ми каза, че не иска да издига друг паметник на Валенса".

За ролята на Валенса кадидатите са повече, но остава Робърт Виецкевич, известен по същото време с образа на Хитлер в "Амбасада". Неговото притеснение е да влезе в роля на реален и жив съвременен герой: "Той е един от най-известните поляци в света. Мисля, че има дузина експерти по историята на Валенса в Полша и всеки от тях ще бъде на различно мнение".

Моника Белучи е изборът за главната женска роля, но високият хонорар отклонява намеренията и вместо нея е поканена Мария Розария Омаджо.

Отзивите към последното произведение на "майстора на историческия филм" - Анджей Вайда, са смесени. В биоепоса се комбинират архивни кадри, чиято автентичност е заподозряна с използване на кинематографски "състаряващ" ефект въпреки достъпа на режисьора до британските видеоархиви. Критици виждат образа на Валенса постоянно "героизиран" въпреки "човешките" намерения по замисъл. За други, на екрана героиката се изкривява в арогантност. Обясняват фриволния режисьорски стил с личното приятелство между Вайда и Валенса. Накрая от филма остава раздвоението във възприемащите дали режисьорът се възхищава или иронизира идола на промяната като "герой на бъдещето" или "герой в спектакъл".

Премиерата на "Валенса: Човек на надеждата" е на Филмовия фестивал във Венеция в присъствието на Анджей Вайда и съпругата Данута Валенса.

Валенса печели Нобелова награда за мир през 1983г., но без разрешение от Полша да присъства на церемонията в Осло.

През 2000г. Анджей Вайда получава "Оскар" за цялостно творчество от Американската филмова академия.

Оригиналното заглавие на филма е ехо от първите думи в Конституцията на САЩ - "Ние, народът..."

Електротехникът, който запали искрата и поведе профсъюзното движение "Солидарност" за сваляне на социалистическия режим в Полша и Източна Европа. Филмът проследява периода от работническите протести и стачката в Гданск през 1970г. до речта на Валенса пред Американския конгрес през 1989г - след края на комунизма в Полша и преди избирането му за президент. Всеки със своята истина, въпреки че действителността се разминава с идеята. Времето минава, историята остава.

Златна Романова

"Седем месеца преди това Вие бяхте така добре познат зад граница, както и в Полша".

Официалното предложение на Полша в номинациите "Оскар" за чуждоезичен филм /2013/;

"Сребърен Хуго" за най-добър актьор на Роберт Виецкевич от Международния филмов фестивал в Чикаго /2013/;

Награда "Мост между граници" за Анджей Вайда от Международния филмов фестивал в Палм Спрингс /2014/;

Награда "Пазинети" за най-добра роля на Мария Розария Омаджо от Филмовия фестивал във Венеция /2013/

Номинации "Орел" за: главни роли на Роберт Виецкевич и Агнешка Гроховска, дизайн на костюми, сценография и монтаж от Националните филмови награди на Полша /2014/