Възможно ли е да си на 101 години и да не страдаш от болести?

Възможно ли е да си на 100 години и да не страдаш от нито една сериозна болест? Отговорът е положителен и идва от град Сливен. Там живее дядо Желязко, който вече е на 101 и не се оплаква от здравето си.

Дядо Желязко Сивев е роден през 1915-та година в бургаското село Прилеп. Завършил е „Икономика на промишлеността“ в Софийския университет. Разказва, че по настояване на своя баща се е изучил и е бил сред младежите с най-високи оценки. Предвид висшето си образование дядо Желязко е работил основно като ръководител и все по финансови въпроси.

Желязко Сивев: „Пратиха ме в Сливен. Горе в Боаза. Там в „Съби Димитров“ фабриката – плановик. Бях 2 години. После съкратен ли, не зная какво беше, отидох в Спестовна каса като контрольор и инспектор. Там бях 6 години. След това за по-голяма заплата, там ми даваха 600 тогавашни левове, обещаха ми в СМК-то 1 000 лева и отидох като Началник планов отдел. Там бях 15 години. След това отидох в Окръжния народен съвет за още по-голяма заплата.“

И така докато се пенсионира. Дори и след това е продължил да работи. През живота си е преминал през три различни строя в България. Той не ги различава особено, защото според него нищо не се променя коренно със смяната на строя.

Желязко Сивев: „Който си е бил добре, при всички случаи си е бил добре. Който си е бил зле, пак си е зле. Е, има хора, които забогатяват при едното, забогатяват и при другото. Та така си е. Не можеш да кажеш, че това било лошо, онова било лошо.“

От дума на дума подхванахме и политиката. Оказа се, че и тази тема не е трогвала особено много дядо Желязко през годините. Достигнал е до интересен извод.

Желязко Сивев: „Като млад съм се вълнувал от политиката, ама то... Минава и заминава – който печели-печели, който губи-губи. Туй е.“

През целия разговор дядо Желязко не се оплака от нищо. Не че няма от какво, но той не обичал да се оплаква. Сега е основно недоволен от качеството на санитарните материали в днешно време, които ползва, и най-вече от ниската си пенсия. Но за размера й дядо Желязко посочва себе си като виновник.

Желязко Сивев: „Ако бях партиен член, сега щях да вземам поне 500-600 лева, че и повече. А пък аз бях безпартиен и ме бутаха отвсякъде. Е, минават нещата, вземал съм висока заплата, къде с близки, къде с туй-онуй. Ама пенсията ми накрая остана малка.“

Макар и на 101 години, добрата си форма дядо Желязко поддържа с йога-упражнения, с които дори и ние не се справихме.

Желязко Сивев: „Упражнения на йогите, имам я книгата. 85 на сто от тях съм ги направил.“

Може би забелязахте, че дотук думите лекарства и болести не бяха споменати нито веднъж. Това е така, защото дядо Желязко просто не страда от болести. Дори и кръвното му налягане е като на свеж младеж, шегуват се негови роднини. Вече го затрудняват елементарни ежедневни неща, но винаги е щастлив.

Катя – снаха на дядо Желязко: „От тази година вече, от стоте години насам не може да се движи. И затова му помагаме да седне на леглото, когато го храним също стои, прави си упражненията.“

Краси – снаха на дядо Желязко: „Каквото е искал да каже, мислил е цяла вечер и го е казал.“

Дядо Желязко разказа, че на млади години с приятели са се събирали на по ракийка и вино, но не пиел много. Предпочитал да се разхожда на открито със съпругата си и да посещават редовно санаториуми. Рецептата му за дълголетие е простичка.

„Преди всичко да не употребяват много алкохол. Ако може ракия въобще да не пият. И да се движат – това е най-важното. Движение! Да не водят заседнал начин на живот.“

Днес дядо Желязко изживява старините си в обикновена къща в центъра на Сливен. От дома му често може да се чуе пеене. Това е едно от любимите му занимания. С песен ни посрещна, така и ни изпрати. Пожелахме му да се видим отново, на нашата стогодишнина.