Ветеран от Афганистан стана студент в Благоевград

Ветеран от Афганистан влезе в армията на студентите в Благоевград. 29– годишният Стивън Лондон избра да учи в Американския университет, след близо 9 години военна служба. Нарича Европа свой дом, а когато се връща в Америка се чувства като турист.

Срещаме се със Стивън Лондон по време на лекциите му по математика в Американсия университет в Благоевград. На пръв поглед нищо не показва, че до скоро се е сражавал на бойното поле в Афганистан. Решил да се запише в армията, защото му дала шанс да посети Европа и да види други части от света. Така последните 9 години прекарва в Германия и Афганистан.

"В Афганистан съм бил 4 пъти, изкарал съм там почти 2 години и половина като цяло, не наведнъж. Но беше интересен начин да се докосна до друга култура, която много хора не могат да достигнат", каза Лондон.

Той разказва, че не се е страхувал за живота си, въпреки че на няколко пъти е бил на косъм от смъртта по време на престрелки.

"Винаги изглеждаше, че съм се изплъзвал от смъртта, правейки едно движение, вместо друго, така че си мисля, че съм имал ангел-пазител, който да се грижи за мен", сподели ветеранът. "Какво е усещането да насочиш оръжие към друг човек? Много по-различно е от тренировките, когато просто стреляш по мишена, която не е жив човек. Когато трябва да насочиш оръжието си към друго човешко същество, го правиш само ако твоят живот или този на друг човек е в опасност."

Ракетен обстрел в една от американските бази го кара да вземе решение да напусне армията.

"Преживях една експлозия, която беше много близо до мен и бях ранен. Може да се каже, че това беше знак, че е време да отида другаде и да правя нещо може би по-безопасно", разказа Лондон.

Този инцидент му носи най-високото отличие за храброст – медала Пурпурно сърце. Награждаван е многократно, но със себе си в България е взел само пръстенът на кавалерията, в която е служил.

"Нося го, просто за да ми напомня за работата ми, носех го и в Афганистан и през цялото време в армията. Аз съм скаут от кавалерията и съм учен да разчитам карти, да намирам хора и сгради", разказа той.

Стивън решава да започне новата страница в живота си като студент и сменя бойното поле и оръжието с чин и химикалка. Животът в университета и този в армията имат допирни точки, колкото и да са далечни, казва с усмивка Стивън.

"Не трябва да се събуждам рано сутрин, наслаждавам се на това. Не трябва да си подстригвам косата толкова късо, имам повече свобода, което ми харесва. Има неща, по които си приличат, например спалните помещения, храната, въпреки че храната тук ми харесва много повече, мисля, че е много по-вкусна", сподели той.

Вече е влюбен в нашенската баница, знае и за българската мартеница. За нея обаче разбрал в Шотландия.

"Пътувах през Шотландия и срещнах едни хора и им казах, че се интересувам от България и търся университети, една от дамите ми даде мартеница и ми каза: "Ето, когато стигнеш там те ще ти обяснят значението, когато те заговорят", разказа Стивън.

Сега той е готов да учи международни отношения и икономика и през следващите 4 години ще бъде в България. Вече се е записал и на курс по български.