Вежди

Документален филм

Сценарий: Васил Минчев
Режисьор: Васил Минчев
Оператор: Йордан Йорданов
Продукция: БНТ, Гала Филм

Документалният филм "Вежди" разказва за изкуството и живота на скулптора Вежди Рашидов.

"Този побелял човек, който живее в Париж, като вампир е обикалял 30 години зад гърба ми", така самият герой обяснява появата на филма "Вежди".

"В продължение на 30 години режисьорът Васил Минчев следи и записва живота и постиженията на Вежди Рашидов, събрани в един кратък миг от вечността, на която принадлежи - от раждането му на 14 декември 1951 година в Димитровград, през песните на майка му Кадрие Лятифова, игрите с кучето Рубенс, когато тайно се е сравнявал с Микеланджело, през "възродителния процес", до зенита на славата..."

Във филма историята събира спомени и събития от родния дом, от световните галерии и от ателието в Перперикон.

Животът на склуптора е обикновен и... необикновен, претворявайки реалност в изкуство, което синтезира мисли във форми, с красота и послание.

У дома Вежди е близо до тези, които обича. В ателието е близо до това, което създава.

Художествената панорама е световна и представя изложбите на Вежди Рашидов в Дъблин, Париж, Москва, Египет, Майорка и галериите в България.

Хрониката е споделена със срещи и приветствия от ценители и почитатели на високо ниво. Сред тях са: Филип Мърфи - график, директор на Арт Център-Дъблин; Джак Харт - ирландски писател; Доньо Донев - аниматор; Жельо Желев - президент на България; Георги Първанов - президент на България; Стефан Данаилов - актьор; Максим Димов - колекционер, президент на Фондация "Хомо луденс"; Валентин Златев - колекционер, президент на "Лукойл" за Балканите; Бернардо Кетглас - колекционер, бизнесмен; Педро Сера - колекционер.

*Филмът е посветен на 30-годишен творчески юбилей на Вежди Рашидов, който той тържествено отбелязва (през 2007), изненадвайки елита с нови склуптури, две книги и самия филм. За празника склупторът получава Поздравително писмо от Вицепрезидента на Европейското дружество на експертите по съвременно изобразително изкуство в Париж - Жан-Пол Гилем, който открива неговия талант през 1980 - благодарение на него 30-годишният Вежди започва да продава произведенията си заедно с тези на Модиляни. Така идва звездният миг. Почитател на родопския скулптор е самият Сезар, за когото Вежди разказва, че не знаел къде е България, но казвал: "Щом Испания има Ел Греко, защо България да няма Ел Турко?"

Писателят Любомир Левчев признава:
"Вежди е необяснимо природно явление". И добавя притчата за единака, който мъкнел коруби на костенурки пред бърлогата си, за да се любува на шарките им, а и да не е сам. Защото скулптурата е самотно изкуство.

Самият Вежди Рашидов дава реална оценка на съвременната култура:
"Много е важно държавата да застане зад собствената си духовност. Често казвам с ирония, че животът не е само кебапче, кюфте и казанче. За 6 милиона българи има достатъчно гениални хора. В последните години има евтина подмяна на ценностната система. Направихме известни незначителни хора, а светът е 6 милиарда и половина, не е само до Драгоман. 12 години бях си дал дума да не говоря за култура. 12 години наред никой не знаеше, че мои творби са до тези на Арман, Сезар, Пикасо и Дали. Може би съм единственият българин, който успя да застане до тези големи хора. Пея лебедовата си песен и съм щастлив, че съм тук, защото това е моята родина, тук сте вие, приятелите ми, и тук ще умра!".

Двете книги, посветени на Вежди Рашидов, са луксозен албум - монография за творчеството му и сборникът "Изкуство и власт" - с интервюта на скулптора от 1990 до 2006г.
Кметът на Правец го удостоява с медал. Сред гостите на празничното събитие са галеристката от Анкара - Айнур Пехливанлъ, със съпруга си Барух, бизнесмен и колекционер; Изпълнителният директор на най-голямата Фондация за изкуство в света "Кетглас" - Мигел Ройс от Испания, и съветникът по култура на Президента на Казахстан - Толеп Бай.

Архив, в.Стандарт, 19 декември 2007

Вежди изненада елита с 3 в 1: Майсторът показа нови скулптури, две книги и биографичен филм