Винсент и Тео

Изкуството изобилства с таланти, които тънат в мизерия, умират в самота и приживе остават изолирани и неразбрани. Ван Гог е поантата. Един от върховете в киното на режисьора Робърт Олтман, "Винсент и Тео" не е за запознати с живописта и Ван Гог, не е за славата, не е за създаването на най-скъпите днес картини, а за връзката между двама братя и заглавието е първият сигнал.

Изображението се опитва да достигне картините на художника с композиция и цветове в кадри, зад които е обективът на оператора Жан Лепин. Празник на природата и човешките форми не във фокуса, а в периферията на зрението, с което гледа самият Ван Гог.

Сценарият на Джон Мичъл без преувеличения и сантименталност описва самотен, неразгадаем и обсебен от истината художник, чиято визия се раздвоява от лишения, страст и себепрезрение. Актьорът Тим Рот напуска реалността, за да покаже следващата жертва. Сравнявайки ранните скици на селски жени с романтичните пейзажи на съвременни художници, е възможно да се спекулира, че без подкрепата на Тео и семейното одобрение, Винсент ван Гог е могъл да умре млад и запомнен като наивен и вдъхновен модернист, чиято деструктивна природа ограничава способностите му. Едва ли...

"Винсент и Тео" - творец и търговец - са в симбиоза. Историята минава през изпитанията на двамата Ван Гог - от амбицията до примирението, от отказа до отчаянието. Винсент зависи от емоционалната и финансова подкрепа на брат си. Смисълът в живота на Тео е да бъде патрон и водач на неразбраното му творчество. Творецът е воден не от съдбата, а от жестокостта към самия себе си: "Аз мога да живея без Бог. Но не мога да живея, без да рисувам". Тео работи за богатите клиенти на галерия в Париж - срамежлив и образован търговец, раздвоен между силния характер и слабата цел. Неговият идеализъм постоянно фалира заради колебание  - между страх и и завист, между преданост и отговорност. Докато Винсент агонизира в безсмислието на социалния контакт, Тео също губи посоката в любовта към брат си заради комопромисите и униженията в бизнеса с изуство до... оправданието: "Не мога да принудя хората да купуват онова, което не харесват" . "Твоето великодушие ме убива" е ироничният отговор на художника. Двамата се движат паралелно в интимния свят:  проститутката на Винсент го изоставя, любовницата на Тео - също, но със сифилис. Докато Винсент преживява трудности в приятелството с Гоген, Тео - също, но със съпругата си Йо Бонгер. Винсент се изолира в Арл, където лудостта все повече го превзема и яростта пронизва тишината отвътре. Винсент и Тео остават заедно завинаги -  толкова зависими един от друг и обсебени от изкуството, което ги свързва, че нищо друго няма значение. Шест месеца след самоубийството на брат си, Тео също умира, изгубил въздуха, с който диша.

Действието в кадър започва с акуционен търг за "Слънчогледите" в "Кристис". Наддаванията достигат 20 милиона...Гласът на аукционера продължава да отеква в съзнанието върху картина на стелеща се агония. Гонгът отмерва не парите, а тежките удари на закъсняла почит към един талант, чието вътрешно изпепеляване догаря през един горещ следобед в една слънчева нива...Картината е продадена за 39.85 милиона паунда  точно върху момент от миналото, когато излегнат върху сламено легло Винсент ван Гог споделя на своя брат Тео: "Аз реших да стана художник". Това е изборът на една потисната душа, излитаща от дъното на дълбока депресия към върховете на творчески екстаз.

4-сериен телевизионен филм.

Биографична драма.

Холандия, Великобритания, Франция, Италия, Германия, 1990г., 50 мин.

Режисьор Робърт Олтман

В ролите: Тим Рот, Пол Райс, Жан-Франсоа Перие, Жан-Пиер Касталди и др.

Според биографите:

Роден в стара буржоазна фамилия на 30 март 1853г. в Южна Нидерландия, Винсент Вилем ван Гог е сериозно, тихо и замислено дете. В училище изучава френски, английски и немски. 16-годишен напуска семейния уют, за да работи в международната фирма за търговия с картини и репродукциии "Гупил и сие", след като през 1876г. изкуството е лицензирано като обикновена търговия - нещо, което отрано го отвращава. Впоследствие е пленен от религията и духовността с желанието  да стане пастор. След провал на изпитите изоставя курса по теология, за да влезе в ролята на гадател. Моментът е неспокоен в отношенията с баща му, когато започва да рисува. След семеен спор заминава за Хага, където създава ателие. От курсовете по рисуване на своя братовчед Антон Мауве овладява акварела и перспективата. Пред 1882г. започва с маслена живопис. По това време убежденията и цялата му визия за света се променят. Заминава за Дренте. Рисува и самотата го измъчва. Пътува за Нуенен при семейството си. Талантът му на художник се усъвършенства. Картините са по-светли и цветни. В Анвер /Антверпен/ започва серия от автопортрети, продължена в Париж, където открива прелестите на импресионизма. През 1886-1887, творчеството му е е под влияние на много течения - японски щампи, дивизионизъм, клоазонизъм и предимно импресионизъм. През 1888г. се установява в Арл, в онази "жълта къща", от която започва източникът на светлина във всички следващи и сродни табла с цветни градини и слънчогледи. След остър конфликт с Гоген Винсент ван Гог си отрязва ухото. Уличен в провокиране на безредици в Арл, се  приютява в Сен-Реми дьо Прованс, близо до устието на Рона. Продължава да рисува въпреки кризите на умопомрачение. Последното му пристанище е Овер-сюр-Уаз. Посещава бал и два дни по-късно на 29 юли 1890г. се пренася във вечността заедно с платната си...

Златна Романова