Виртуозът на балканската музика Желко Йоксимович пристига у нас

Балканското шоу номер 1 пристига у нас с цели три тира. Виртуозът на балканската музика Желко Йоксимович лично ще се погрижи за озвучаването и осветлението на сцената за първия му самостоятелен концерт у нас на 20 март в НДК. Наш екип се отправи към сръбската столицата, за да се срещне с него.

На годишните музикални балкански награди, които се проведоха в София, през 2010 година, не само спечелихте публиката, а и пяхте насред дъжд и студ. Защо сега се връщате отново у нас? Защо, каква е публиката на изток?

Желко Йоксимович: Преди всичко искам да ви благодаря, че дойдохте да направите разговор с мен тук в Белград. Мога да кажа, че от София и България имам само хубави спомени. Те ме връщат към хубави приятелства и към спечелването на една много престижна награда: най-добър певец на Балканите и най-добра композиция на Балканите, което стана в София. Този път идвам в София по друга причина. Ще направя чудесен концерт за тази публика, която може би е била на раздаването на наградите, отново да я срещна и да покажа нещо, което тогава нямах време да направя, а именно - да направя един хубав голям концерт.

Тази година България ще бъде домакин на Детската Евровизия. БНТ ще го организира, как да се възползваме от това си домакинство.

Желко Йоксимович: Трябва да кажа, че организацията на Евровизия е голяма чест за всяка държава, независимо от това дали хората днес мислят хубави или лоши неща за „Евровизия“. Искрено смятам, че това е една от най-красивите картички от която и да е страна. Например ние през 2008 г. в Белград организирахме Евровизия, с настоящата ми съпруга водих Евровизия през 2012 година, и се чувствах много добре. Участвах и с моя композиция на конкура, така представях Сърбия. И след това Белград като град стана любим на всички тези журналисти и хора, които дойдоха на Евровизия в Белград. Говорил съм с тях и след конкура. Всички помнят Белград и казват: „Беше прекрасно“. Така че ви поздравявам за домакинството на детската Евровизия и мога да кажа, че това е добро стъпало за в бъдеще да може да се организира и големият конкурс „Евровизия“.

Желко Йоксимович поздрави в социалните мрежи - успехът на българчетата - Крисия, Хасан и Ибрахим. Вярва, че Балканите имат много какво да покажат пред света. А Евровизия е нашият шанс.

Желко Йоксимович: Винаги когато съм минавал през България, съм се чувствал много добре, защото вие сте много добри домакини. За това, вярвам, че ще справите отлично с организацията на конкурса. Често получавам покани от различни хора, които работят в България. Разговарям с тях и виждам, че съществува едно гостоприемство, хората обичат да контактуват, ние много си приличаме.

Бихте ли пял с Крисия?

Желко Йоксимович: По принцип избягвам да говоря предварително за каквито и да е дуети. Първият дует, който записах, беше с дъщеря ми. Тогава тя беше 7-8 годишна. За един детски компакт диск направихме една композиция. Направихме дуета и тази песен много се слуша от децата. Мисля, че можете да я чуете в Интернет. Но все пак Крисия е прекрасно момиче, и кой знае може и някога да пеем задено.

Два пъти финалист на Евровизия, Желко мисли за трети. Според него една от най-верните рецепти за успех е в това националните мотиви да бъдат включени в песента.

Желко Йоксимович: Евровизия много промени живота ми. Тя ми е като професия. Хората често казват по медиите: „Желко пак ли ще ходи на Евровизия?“. Това е все едно да ви попитам „Всеки ден ли ще ходите на работа?“. Така че аз се занимавам с това, обичам и да съм в контакт с хората, със сигурност обаче повече няма да пея на Евровизия. Вече два пъти представях страната си. Тази година ще представям Черна гора като композитор. И ми е приятно, когато ме канят в различни страни, когато музиката и песента ми може да представя страната колкото се може по-добре пред света.

Кога за пръв път се появихте пред публика и как си повярвахте, че можете да стане голяма звезда?

Желко Йоксимович: Станах певец по стечение на обстоятелствата. Преди всичко съм музикант и инструменталист, учил съм доста дълго. И започнах да композирам. Когато разбрах, че това, което композирам, го изпявам доста добре, че се харесва на хората, си казах: „Защо пък в края на краищата да не пея композициите, които създавам“. Иначе бях доста притеснителен и в живота си и особено в началото на кариерата си, свирех само на акордеон. Родителите ми казваха: „Попей малко“, а аз не давах и дума да се издума. Както виждате обаче на края това стана, започнах да изпълнявам композициите си и хората ги харесват. Вярвам, откакто започнах да се занимавам с тази работа. Всъщност откакто съществувам – вярвам. Това е най-важното, но не само в тази работа, в музикалния и шоу-бизнеса. Ако човек не вярва в себе си и в това, което прави, и не го обича, няма да постигне успех. Трябва да си вярваш от самото начало. Още като отвориш очи, вярата трябва да съществува.

Любовта може да те въздигне твърде високо, и да свали много бързо на земята, не спирате обаче - да пеете за любов. Защо?

Желко Йоксимович: Много различни неща могат да издигнат човек, но и бързо да го приземят. Това е много широка тема. Разбира се, музиката също може да издигне и да свали човека. Музиката е най-възвишеното изкуство. Разбира се най-много пея за любовта, но преди всичко... ето и съпругата ми идва. Тя е голямата ми любов. Любовта е огромна движеща сила, тя кара човека да работи, да съществува, да диша, да композира, пее и всичко останало.

Евровизия определено е променила животът Ви, запознавате се така и с вашата съпруга. Разкажете ни малко повече, с риск да разочароваме част от зрителките в България...

Желко Йоксимович: Срещнахме се на Евровизия 2008 г. в Белград. Тя казва, че трудно ме понасяла тогава като човек. Лазел съм и бил по нервите, защото съм имал Х фактор. Когато някой ме нервира му казвам: „100 процента имаш Х фактор“. Така се запознахме и започнахме съвместна работа, като тя много ми помогна, когато правехме Евровизия, защото преди всичко съм музикант, нямах опит във воденето на едно такова голямо събитие. Разбира се и за нея това беше ново, но по-естествено, тя работеше в телевизията, и мисля, че отлично си свършихме работата. И хората, които обичат Евровизия, и тези, които не го обичат чак толкова, а просто го гледат, вярвам, че са били горди с това, което ние двамата направихме като водещи. От всичко това последваха останалите неща по-късно. Аз съм голям късметлия. Това, което правя в музиката, е познато в Европа, по света, така както и българската публика е запозната с работата ми. Няколко пъти съм гледал вашите шоу за таланти, изненадах се приятно, че вашата Крисия пя „Лане мойе“. Преди години бях на гости във ваше шоу, тогава оркестърът свиреше на живо песента в студиото. Когато пътувам, обикновено водя свой оркестър или въобще не изпълнявам тази песен, защото обичам да е перфектна, искам музиката ми да звучи перфектно. Та тогава казах: „Не съм сигурен, че ще изпълня „Лане мойе“, защото не знам как звучи оркестърът“. И когато отидох там и чух как го свирят си казах: „Леле, мале, това е направо фантастично! Със сигурност ще пея!“. И, разбира се, пях.

Хората отново все повече започват да купуват дискове, защото всичко, което е достъпно, вече не е интересно. Ако всички песни ги има на интернет, са с по-лошо качество на звука и хората като че ли на инат не се интересуват. Затова сега отново е популярно да се купуват компакт-дискове, не като по-рано, но със сигурност нещата вървят в добра посока. Пиратството няма да присъства толкова много при нас, или поне не в такава степен както досега. Това е... Очаквам всички заинтересовани любители на моите песни и музика да дойдат на двадесети март и се надявам, че моят оркестър и аз ще им предложим нещо, което ще помнят дълго.