Време разделно

"Насилието и жертвите не убиват вярата, но отнемат цвета на живота - хората, които я носят в душите си"

Държава: България
Година: 1987
Времетраене: 144 минути
За продукцията

По романа “Време разделно” на Антон Дончев

Сценарий: Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков, Радослав Спасов

Режисьор:Людмил Стайков

Оператор: Радослав Спасов

Музика: Георги Генков

Художник: Георги Тодоров

В ролите: Йосиф Сърчаджиев, Руси Чанев, Иван Кръстев, Аня Пенчева, Васил Михайлов, Калина Стефанова и др.

Когато един еничар не може да прости, че е приел чуждата вяра, ще накара всички българи от селото му да го направят или..ще ги убива един по един

ХVІІ век. Ислямът завладява Югоизточна Европа. Християнски район в Родопите е избран да послужи за пример и назидание на друговерците в избора на единствената "права" вяра. Спасителните слова са: "Аллах е един и Мохамед е негов пророк"....

1668 година. Еничарски орди кръстосват Родопските планини, предвождани от Караибрахим. Роден българит, отгледан като мюсюлманин и обучен като османски воин в империята, той се завръща в родните земи да наложи чуждата вяра на народа, който някога е бил и негов.

Жестокостта и омразата му са по-страшни от тези на поробителя и плашат дори местната турска власт. Той няма да пожали никой и няма да се спре пред нищо, за да изпълни волята на султана или за да отмъсти на тези, които съдбата е пощадила...

"Вече две десетилетия продължава турската обсада на венецианска Кандия (днешния Ираклион на о-в Крит). Родопите се явяват стратегически опорен пункт за битката, но християнското им население е "потенциален източник на нестабилност" според Султана и той издава ферман да бъде обърнато в "правата" вяра.

Свещените гори и долини, където според преданието се е родил Орфей, пропищяват от ятаганите, налагащи чуждата религия с кръв и пожарища. В долината на река Елинденя е изпратена спахийска (наемна) войска начело с еничаря Караибрахим"

Народ без вяра може, но вяра без народ не може....

1668г. В Родопите, в долината Елинденя, пристига корпус еничари, с цел "приемане на исляма от местното население". Предвождани са от Караибрахим, роден по същите места в бедно българско семейство, взет от турците като дете и превърнат в еничар.

Заедно с него пристига и Венецианецът, като мълчалив свидетел на помохамеданчването. Караибрахим се настанява в конака на Сюлейман ага, който трябва да му съдейства, но местният владетел е противник на насилието.

Събрани са първенците на селото. Сред хората, които трябва да покръсти, Караибрахим открива баща си, брат си Горан, сестра си Елица и някогашния си приятел Манол. Това не го разколебава да наложи исляма с безпощадност, която стъписва дори турците, когато без милост убива баща си. Село Чепино е опожарено. Жителите му търсят спасение в съседните планини. Манол предлага на Сюлейман ага да ги поведе срещу еничарите, но агата не може да се вдигне срещу падишаха.

Първенците се събират в конака и отказват да сменят вярата си. Дошло е време разделно. ...Караибрахим

реиава да наложи исляма със зрелищни убийства, по най-жесток начин, за всеки, отказал да сложи чалма....

"Насилието и жертвите не убиват вярата, но отнемат цвета на живота - хората, които я носят в душите си..."

Изплашен, Поп Алигорко стига до сломения изход, че единственият начин, българите да oцелеят, е да пожертват религията си, защото "вярата не е в чалмата, а в душата". Но народ без вяра може, а вяра без народ не може.... Битката изглежда спечелена наполовина. Караибрахим е убит от ръката на дете.

Наградите за режисура на Людмил Стайков и музика на Георги Генков от Годишните награди на Съюза на българските филмови дейци /1988/;

Наградата на Федерацията на киноклубовете от Международния кинофестивал в Кадис /1988/.