За конфликта между БНР и Музикаутор

Ще звучи ли отново съвременна музика в ефира на Българското национално радио? Разговаряме за сложните отношения, които възникнаха напоследък между националната медия и Музикаутор. БНР няма право да излъчва музика от репертоара, управляван от Музикаутор, или над 14 хиляди музикални произведения от цял свят. Причината е в това, че двете страни не постигнаха споразумение за авторските възнаграждения, дължими от БНР.

В студиото са генералният директор на БНР Александър Велев и председателят на УС на Музиаутор Ясен Козев.

Александър Велев отбеляза, че проблемът с Музикаутор ощетява всички слушатели, но никой в БНР не приема условията, искани от организацията, тъй като става дума за драстично увеличение на възнагражденията за авторство, което е непосилно за медията. Досега БНР е заплащало на агенцията 1 процент от държавната субсидия и 3.5 процента от приходите си от реклама.

Ясен Козев подчерта, че Музиаутор е организация с нестопанска цел и не може да генерира печалби. Той обясни, че законът налага на агенцията задължението да преговаря с браншовата организация АБРО. След разговорите е била одобрена тарифа. Тук Козев подчерта, че 1% от субсидията за авторски права е твърде малко, навсякъде в Европа този процент бил от 3.5 до 5.00. Според него от юли месец 2016 г., когато е била първата среща между БНР и Музикаутор, последвана от още 3 срещи, до края на декември агенцията не е получила нито един отговор от медията. Ситуацията, възникнала между БНР и Музикаутор, по думите му, е в резултат на това, че двете страни са имали "само един-два дена, за да се разберат". Целта на Музикаутор е била плавно покачване на възнагражденията за авторски права така, че от 2016 до 2019-2020 година да се стигне до нива, близки до тези в останалия пазар.

Генералният директор на БНР обори твърдението за ниския процент, заплащан от държавната субсидия, като даде за пример данни от Европейския съюз за радио и телевизия, които показват, че общо за права се пхлащат до 3.5%. В Румъния - това число е 1.7%, а в съседна Сърбия - 2% - при това става дума за всички права, заплащани от медиите, не само за музикални права, а за продуцентските, изпълнителските и сродните им права. Александър Велев нарече "нереални" числата, за които говори Козев, се оплака от "силови методи", които използва Музиаутор - нотариална покана и забрана да се излъчва тяхна музика. А, според Велев, при добра воля от тяхна страна, радиото би могло да продължи да излъчва тяхна музика и да продължи преговорите с Музикаутор. Тук генералният директор на БНР подчерта, че на 23 декември той е бил в Музикаутор и е предложил 17-20 процента увеличение на възнагражденията, които са получавали през 2016 г. Това било документирано писмено, а на 27 декември се е получил отказ на това предложение. Ръководството на БНР е изпратило писмо с искане за контрапредложение, но такова още няма. Александър Велев изрази надежда, че след поканата за посредничество, получена от СЕМ, преговорите ще продължат и ще се стигне до споразумение, което да защити едновременно интересите и на слушателите и на композиторите, и на изпълнителите.