За предимствата да си доброволец

Доброволчеството е един от начините за справяне с младежката безработицата и гарантира по-добрата реализация на пазара на труда. В това са убедени от Националния алианс за работа с доброволци. Оказва се, че всеки млад човек, който се е занимавал повече от година с подобен тип дейност, развива допълнителни умения, а това все повече се цени от бъдещите работодатели. Данните се потвърждават от изследване, проведено с 15 фокус групи от различни фирми, в партньорство със Софийския университет "Свети Климент Охридски" и "Индъстри уоч", разказват в "Денят започва" репортерът Нели Ангелова и операторите Александър Алексиев и Стоян Станчев.

Работодателите все повече търсят служители с предприемачески умения, защото те търсят предизвикателства и знаят как да се справят с тях. А това в работата на доброволците е ежедневие.

"Те планират, работят в екип, разпределят роли и ангажименти, разпределят бюджет, търсят финансиране. След това отиват на терен и работят по тази доброволческа активност. Те я реализират, като преди това са я организирали и след това се събират и анализират начина, по който това се е случило - какви проблеми са имали, как са ги решили, кой как се е справил", обяснява Ренета Венева – председател на Национален алианс за работа с доброволци.

В десетки такива ситуации е попадал психологът Илия Маринчешки. Например още като ученик спонтанно решава с другите доброволци да облагородят спортна площадка, за да има къде да играят.

"Това са решенията, които намира един човек. Много хора казват: "Няма площадка в Пловдив. Пловдив не може да развива спорт." Защо да не може? Събират се 10 човека, правят нещо смислено и променят света. По същия начин е и в бизнеса – искам да правя нещо, което го няма на пазара. Какво бих могъл да направя? Как бих могъл да реагирам? Какво ще направя? Ще отида и ще говоря с млади хора или ще отида да говоря с хора, с които бих искал да реша проблема. Как да ви помогна? От какво имате нужда? И по този начин ще създам бизнес, който ще бъде близо до хората, който ще се купува и който много бързо би могъл да набере", коментира доброволецът.

"Един предприемач трябва да бъде гъвкав, комуникативен, трябва да може да планира нещата, да движи екипа, да разпределя време, ресурси и да дава обратна връзка с хората, които работи", казва Венева.

"Всяка една инициатива дава нещо и учиш нещо. И това са практически умения, които няма как да бъдат прочетени в книгите", добавя Маринчешки.

Сега Илия е на 27 години. Работи като училищен психолог и преподавател. Освен това при него идват на стаж бъдещи учители.

"Много хора казват: "Няма работа в България. В България не мога да си намеря работа. В България всичко е връзки." Само че има един много тънък момент, че когато те свършат лекции, те се прибират вкъщи. Аз когато свършех лекции, отивах да работя на едно място, отивах да работя на друго място, отивах да правя една инициатива, отивах да правя друга инициатива и всъщност точно това е причината да мога да си намеря след това работа. Когато работиш с хората и виждат, че нещата, които се случват, са хубави, след това те ти предлагат работа", подчертава доброволецът.

Според изследването всеки втори доброволец има предприемачески умения, а всеки трети показва лидерски качества. Колкото и обаче работодателите да търсят такива кадри, няма национална система как тези умения да бъдат признати.

"Когато отиде на работа в една фирма един човек, не фирмата да започне отново да обучава един човек, а работодателят да види, че този млад човек може това", отбелязва Ренета Венева.

Ориентир за уменията на доброволеца може да е книжката, която издава Националния алианс. До 2018-та обаче Европейската комисия препоръчва всички страни да направят необходимото за признаване на уменията, придобити при неформално обучение като доброволчеството.