За смисъла на виртуалното споделяне и празничната трапеза

Предаване: Култура.БГ, 05.01.2016

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Споделената трапеза. Гости в студиото са етнологът доц. Петя Банкова и социалният антропологът Харалан Александров.

В каква степен медиите като медиатори на образи променят същността на празниците по отношение на споделянето на трапезата като висок жест за споделяне на морални ценности. Дали виртуалната размяна на образи на празничната трапеза не се свежда до размяна на опаковки какво сме сготвили и какво ще изядем? Има ли начин традицията да се пригоди към изискванията на съвременността без да се профанизира същността на празника? Това са въпросите към нашите гости.

Според доц. Петя Банкова традицията е норма, но и послание, и ценности. А нормата без ценностите се превръща в изкуствено наложена догма. Затова ние не можем да очакваме някой да изпълнява сценария на някой традиционен празник било в компонент трапеза или в компонент украса, или вярване, или религиозна служба, без този човек да има съответното познание и някой, който да го насочва и запознае с ценностите, които тези символи носят. В същото време традицията ни учи да правим своите избори. Трябва да сме благодарни, че по време на тези празници за пореден път "ние имахме право на избор" и този избор може да бъде направен именно чрез медиите, изтъкна Банкова. А изборът носи отговорности, както и споделянето е отговорност. "Ние, като че ли, отказваме да поемем собствената си отговорност за това как възприемаме и как правим своя избор", добави етнологът.

Харалан Александров добави, че празникът и неговият смисъл се получава в определен контекст - социален, културен. Можем да се опитаме да го организираме във времето. С празника възпроизвеждаме един малко или повече космически ред, в който разполагаме и себе си, и нашето общество, препотвърждаваме определен вид социални връзки, укрепваме ги и ги развиваме. Празникът и сега изпълнява такава функция: хората се срещат с приятели, представят се пред тях, изпращат някакви послания,образи чрез социалните мрежи. От друга страна обаче в това споделяне хората стават "пленници на една култура, в която императивът не е споделянето, а потреблението". В този смисъл споделянето неизбежно има елемент на демонстрация на благополучие. В един свят в който има натиск да си успял, не просто да потребяваш, да преяждаш и препиваш, но и да го показваш, медиите са част от тази трагедия доколкото реално е това, което се вижда в медиите, коментира Александров.