За тъмното и цветното в живота

Изкуство на границата между ромското гето и останалата част на крайния квартал. Няколко студенти влезли в доскоро страховитите подлези на „Ботевградско шосе” и им вдъхнали нов живот. Нарисували истории от града. Техният начин да променят средата, в която живеем.

Вероника Парашкевова: „Средата, в която живеем се определя от начина, по който мислим. Ние създаваме средата, градската среда е огледало на обществото и въобще на отношението му към света. Така че от нас зависи да потърсим промяна, нова визия.”

Александър Александров: „Искаме да накараме хората, ако може да спрат да преминават през шосето, защото има риск за техния живот и да минат през подлеза, хем ще им е по-приятно, хем живота им няма да е под риск.”

Със своите рисунки може би буквално са спасили нечий човешки живот. До скоро през тези подлези не минавал никой. Толкова било страшно. Всъщност това е проект на община „Подуяне”. Графитите са дипломните работи на студентите от Академията в специалността „Стенопис”. Ръководител на работата им е проф. Боян Добрев.

Боян Добрев: „Подлезът е страхотно място. То е място за социален контакт, през него минават хората, а стенопистта естественото й качество е да бъде част от една архитектура и когато човек минава през тази архитектура, поема стенопистта.”

Александър Александров: „Изкуство е всичко, което ни казва нещо важно за живота, което ни помага да осмислим живота по някакъв начин. Било то в градска среда, дали ще е на платно, ще е като скулптор и т.н. Изкуство е всичко, което ни помага да осмислим живота.”

Всяка стена ни разказва история. Студентите са описали собствените си преживявания по стените на мрачните подлези. Така са ги споделили с непознати .Това е техният начин изкуството да ги свърже с другите.

Александър Александров: „Посланието ми е да мечтаем в големи мащаби, смисъл, хората, едно че спряха да мечтаят, второ мечтаят много на дребно според мен. За жалост живота и най-вече живота в нашата родина, може би ни накара да мечтаем на дребно, хората са много, издребняха и не мечтаят според мен.”

Боян Добрев: „Средата е мястото, което със сигурност много ни влияе. Тя е нещо, което ние не забелязваме как ходим, как гълтаме, как много неща правим, но това не значи, че не е много важно за нас.”

Вероника Парашкевова: „Всички ние сме свързани. Енергията, която ние излъчваме един към друг, влияе на целия свят около нас.”

Студентите и техният преподавател са горди, че са преобразили тези места. Направили са ги по-цветни и са накарали хората да гледат на подлезите като на изложбени зали. Малките неща винаги променят големите.

Лена Старибратова: „Като има повече изкуство, може би като се организират дори и събития в такива пространства като подлезите. ”

Мартин Стратиев: „Да се уважава обществената собственост, когато нещо се направи, то да не се стреми да се разруши, ами да се запази.”

Знаят, че от всеки човек зависи какъв ще бъде светът около него. Много често не харесват средата, в която живеем. За това се опитват да я променят.

Боян Добрев: „Защото средата отдавна не е плод на съзнателно усилие. Тя трябва да стане плод на съзнателно усилие. ”

Вероника Парашкевова: „На София й предстои да стане един много по- красив и интересен град. Стига разбира се да има обществено търсене към което. ”

Александър Александров:„Битовизмът много влияе, владее емоцията на българинът днес. То няма как, когато всичко ти е разбито около теб ти си изнервен и отиваш на работа. Средата, в която аз гравитирам е по-различна, тя е по-артистична, там отношенията са малко по-различни, но като цяло отношенията между българите не са много добри.”

Мартин Стратиев: "Надявам се да продължа да правя подобни проекти, ако може и по-големи, по-мащабни, защото това е изключително голямо удоволствие да се рисува в такива размери. От друга страна ми се иска по някакъв начин да допринеса за културния живот в страната, надявам се и в чужбина, всъщност виждам живота си в това развитие. Откъм изкуство, култура.”

Анита Миланова: „А тук или навън?”

Мартин Стратиев: „Не съм тръгнал да бягам за момента, така че съм тук.”

Те остават тук. От светлата страна на подлеза. Запълнили са тъмнината с цветове. Техният начин да минеш от другата страна.