Зад решетките на предразсъдъците

Защо един затворник, излязъл на свобода, днес се чувства бежанец в собстевeната си държава. Срещаме Ви с Цветан, излежал присъда си, днес иска възможност да работи, но никой не иска да го вземе, заради миналото му. Писал на редица институции - чака отговор и работа.

В парка сте с приятели, пийвате бира и се наслаждавате на хубавото време. Оставяте бутилките и продължавате на някъде. Без да знаете сте били на гости на Цветан. Бутилките са неговата прехрана. Паркът е негов дом. С обвинение, че откраднал 20 лева Темида преценява да го изпрати 4 години във Врачанския затвор. Отхвърлен от семейството си. Без близки и приятели Цветан иска да започне "нов живот". Не иска помощи, а работа. И опитва да я намери. На свобода е вече месец. Бежанец в собствената си държава. А иска да работи. Дори и сега намира начин да го прави. В "открития му дом" често идват недобронамерени гости. Въпреки раните, болката и унижението, се надява на шанс за реинтеграция. Иначе е на мнение, че законите ни са добри просто се четат според човека. Опитал всичко, днес вече губи надежда.

Гости в "Денят започва" бяха хора, които се занимават с даването на втори шанс на лежали в затвора - Даниел Стоянов, проф. Нели Петрова-Димитрова, протойерей Николай Георгиев и Валентина Караганова. Бяха поканени и представители на Министерството на труда и социалната политика, но те нито приеха, нито отказаха поканата. Причина да направим този дебат в предаването беше не само историята на Цветан, а и това, че ние сме държавата с най-много рецидивисти на брой осъдени.

Проф. Нели Петрова-Димитрова смята, че има социални услуги, които да помогнат на хората. Заедно с нейната организация работят за среща между социалната работа и правосъдието вече 15 години. Тя се съгласи, че няма достатъчно взаимодействие в различните сектори и това дори се лансира като нещо естествено. Въпреки това тя повтори, че има социални услуги, има възможност, има места, в които такива хора могат да получат помощ от социални работници, но професорът обясни, че тя не е достатъчна и има нужда от по-специализирани услуги.

Валентина Караганова работи много активно за това преди хората да бъдат освободени от затвора хората да бъдат подготвени за връщането. Тя обясни, че работата започва от влизането им, защото смисълът на наказанието не е само изолацията и възмездието. Смисълът на наказанието е този човек да се интегрира по най-добрия начин, така че да се осигури едно нормално социално функциониране на личността, смята Караганова. По нейно мнение проблемът е, че социалните условия и действителността навън е такава, че Цветан не получава втори шанс.

Отец Николай от 25 години е в затворите. Той се опитва да координира и да търси чиновниците от институциите да почнат да вършат нещо. Въпросът е в това, че когато църквата иска от хора, които обичат престъплението, да направят хора, които обичат правдата, след това тя няма нито изпълнителна, нито социална власт да им предложат работа, обясни отецът. "Ако има симфония, ако има синхрон, тогава хората, които болеят няма да се потят и да се червят", смята той. БПЦ се опитва да помага и да търси път към тези, престъпили прага, да се върнат достойни.

Даниел Стоянов смята, че човек, който излича от затвора се сблъсква с формализъма, бюрокрацията, бездушието и липсата на подкрепа на живота на свобода. Ако такъв човек няма около себе си семейство и приятели, то той отива на улицата и попада в ситуацията "спасението на давещите се е дело на самите давещи се". Примерът с Цветан не е единствен, това е масово явление. Формализмът и бездушието водят до отново връщането в затвора, защото за тези хора много по-лесно да направят едно малко престъпление, но да се върнат на място, на което са свикнали, обясни Соянов.