Загадката "Веда Словена"

Документален филм

Сценарий: Борис Христов
Режисьор: Анри Кулев
Оператор: Светла Ганева
Музика: Любомир Денев
С участието на: Стоян Алексиев, Камен Донев, Емил Калев, Любомир Петкашев, Пламен Димитров, Мариян Бузуков, Петя Силянова, Валентин Ганев, Йоана Йорданова, Мартин Христов
Продуцент: Кулев филм продукция - Анри Кулев
С подкрепата на НФЦ, БНТ, НБУ и Студио "Орфей"

Една от най-големите културни сензации в новата ни история е сборникът с народни песни "Веда Словена", съставен от Димитър Веркович.

През XIX век "Веда Словена" е първата българска книга, успяла да привлече вниманието на европейския научен свят към България и нейното минало. Обявена още след появата си за мистификация, последвалите я анкети и изследвания на десетки просветени умове от миналия век до днес не са дали убедителен отговор на въпросите, свързани с нея.

"Преди 140 години Стефан Веркович, етнограф, фолклорист и антиквар родом от Босна, насочва вниманието на обществеността към етнографското и фолклорно изследване на Източна Македония и известява своето "родопско откритие" - "Веда Словена". Той говори за значимостта на сборника най-вече като исторически източник за славянобългарската античност. Сложните проблеми за автентичността и датирането на песните от сборника обаче довеждат до неговото отричане като неуспешна литературна мистификация на Иван Гологанов, учител от западнородопското село Крушево.

Повече от 100 години след издаването му някои учени и интелектуалци четат сборника Веда Словена отново като исторически текст, който свидетелства, според отделните изследвания, за запазен спомен от тракийската, прабългарската, общославянската и дори руската античност." /Миглена Христозова за Фрайбургския университет - Германия/

"С темпераментна визуална пластичност, артистично-технологична изобретателност, актьорска нюансираност и витална музика, филмът въздейства като елегантен, ефектен и сериозен документално-културологичен трилър. През споровете за автентизма на “Веда Словена” у нас и в Европа се проектират важни проблеми: за българските корени, за научната обективност, за националната идентичност... Нещо повече – филмът недвусмислено показва, че дори в ХХІ век нищо не се е променило в манталитета ни, а и във външния поглед към него: все същата задръстеност, агресия, нечуваемост..." Геновева Димитрова /Култура - /брой25(2687), 29 юни 2012/

"Сборникът "Веда Словена" включва български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха. Издаден е в 2 тома през 1874 г. и е представен през 1867 г. на Първата всеруска етнографска изложба в Москва. Там предизвиква сензация, тъй като показва, че в песенното културно наследство на помаци и мърваци от Югозападните Родопи има наличие на митологеми и исторически спомени от предхристиянски времена. Песните са събирани в села в Татар-Пазарджишка и в Неврокопска каза. Изданието е посрещнато с възторг от едни и "на нож" от други наши и чужди безспорни авторитети, между които Луи Леже – ръководител на катедрата по славянски езици в "Колеж дьо Франс" в Париж, Константин Иречек, Иван Вазов, Иван Шишманов. Те отричат оригиналността на събраните песни от Родопския край и обвиняват съставителя и неговия помощник Иван Гологанов в литературна мистификация.

Според Луи Леже не може да се приеме тезата, че древните македонци, траки и илирийци са принадлежали към индийската раса и че в народната памет са съхранени толкова дълги песни.

Авторите на филма откриват, че всички, които оспорват оригиналността на събраните песни, правят това от своите кабинети, без никога да са проучвали проблема на място. И обратно – хора, изследвали народното творчество на терен, приветстват дейността на Веркович като патриотична. Това са най-големият етнограф и фолклорист по това време Димитър Маринов и Кузман Шапкарев, който казва, че учени, които сами не са събирали народни песни в тези краища, нямат право да взимат отношение.

След дълги житейски перипетии и почти пълно разоряване Веркович умира, без да може да докаже автентичността на песните. Разгорещените спорове около сборника утихват за дълго. През 80-те години на миналия век се появява негово фототипно издание и това предизвиква голяма дискусия. След дългосрочно анкетиране в Родопите Тодор Ризников изразява убеждение в тяхната автентичност. През 1991 г. излиза монографията на Иван Богданов „Веда Словена и нашето време“ – един от най-сериозните опити да бъде доказана автентичността на цикъла. През 1997 г. излиза и двутомно издание със съставител писателя Борис Христов. Неговите проучвания стават по-късно основа за сценария на документалния филм.

"Най-силно ме впечатли съдбата на тези мъченици на словото, чието дело и до днес е почти неизвестно дори за начетени хора. Техните усилия са продиктувани от любов към България, а работата, която са свършили, е огромна. И човек не може да не се изпълни с уважение към тях. Това е една уникална история, като в нея се прокрадва и един леко криминален мотив с подозренията, че става дума за фалшификат, въпреки че помаците съхраняват българския език в най-чиста форма.“ /режисьорът Анри Кулев/

Когато преди 20 години, сценаристът Борис Христов се запознава с книгата на Иван Богданов, той разбира, че е попаднал на невероятна история. Изчита почти всичко по случая и се изпълва със състрадание към съдбата на тези двама мъже: „Ако някога в миналото е извършена несправедливост, никога не е късно тя да бъде поправена. Мисля, че в случая има такава несправедливост.“ /сценаристът Борис Христов/

/BNEWS - 25.03.2012/