Загадките на манастир "Св. Троица"

Раковишкият манастир „Св. Троица” се намира в полите на Западна Стара планина сред липови гори. Чистотата на въздуха и природата тук са целебни – сочат примери хората от близкото с. Киреево и с болка споделят, че няма млади да развиват тези богатства. Какви загадки крие това място край българо-сръбската граница и какви ценности изповядват балканджиите вижте в репортажа на Лидия Каменова за "Денят започва".     

Дори и да не вярвате в чудеса, ако дойдете до Раковишкия манастир „Св. Троица” и останете за няколко дни, ще разберете защо местните хора идват тук да се зареждат с енергия и да забравят лошото. Катя Иванова от с. Криеево е дошла със своята приятелка Асенка, за да си спомнят как преди повече от 30 години в двора на манастира е проходил малкият син на Асенка – Николай. Той имал здравословен проблем със ставите, а лекарите не могли да помогнат.

Асенка Неофитова: "Не можеше да ходи, нямаше опора, никаква опора, цял ден лежи. И тогава наши приятели ни разказаха за Раковишкия манастир такива хубави неща, такива прекрасни, че това се запечата в съзнанието ми... Запознахме се тук с отец Серафим и той ми предложи гостоприемството месеци наред. Детето ми проходи тука,

на манастира, на година и 6 месеца – това беше най-голямата радост, това беше чудо! Когато човек е добър, когато не е алчен, когато има доброта в него, той постига всичко!

Катя Иванова, медицинска сестра от с. Киреево: "Ето тук, на това място, просвах одеялцето, то сядаше и децата си играеха с него. Не след дълго обаче при следващо идване много молби, много вяра от тяхна страна, благодарение на това вълшебно място - детенцето ходеше."

Отец Серафим, игумен на светата обител, си е отишъл от този свят преди 12 години, а с него и голямото стопанство, което е имал манастирът. Отскоро две монахини са новите стопанки на духовната крепост, на които предстои много работа, за да върнат уюта и позагубения блясък на святото място. На метри от манастира е голямата сграда на бивш пионерски лагер, който цяло лято е бил огласян от стотици детски гласове. Сега тъне в разруха.

Методи Илиев, с. Киреево: "Бех неволен свидетел на една лаборатория, която през лятото дойде тука и направиха гео-физични замервания на магнетизъм, на въздуха и на обяд говореха тука долу пред манастира като обясниха, че това, което са вършили се доближава до Сандански и това ми направи голямо впечатление... Другото впечатляващо е - почти всички гори около манастира са липови, след това започва буковият пояс на високото и юни месец, когато цъфтят тука е неописуемо каква красота е и самият въздух на какво ухае.

Много бързо в с. Киреево открихме и потвърждение на чутото.  Шестгодишният Андрей живее в селото от 3 години и е забравил за трудното дишане и алергичните проблеми – разказва неговата майка.

Соня Тодорова, майка на Андрей: "Ами, много боледуваше и впоследствие му откриха алергия, неустановена и не се знае от какво.  Трудно дишаше, почти всеки месец на инхалации, на противоалергични, слабичко, не ще да се храни. Няколко месеца бяха необходими той да се възстанови, от въздуха, не мога да си го обясня от какво е... От старите хора като дойдохме те ни казаха, че тука имало някакъв – по техни думи се намираме в някаква фуния и някакви въздушни потоци минавали оттука и нашият въздух се доближава до въздуха в Сандански. Моят случай не е единствен. Пращани са деца от лекари, от Русе са били хората са пращани тука специално за астматични проблеми. Имало е подобрение."

Скромният музей в читалището пази предметите от местната етнография, но няма гост в селото, който да не е опитал най-вкусният хляб на света – хлябът на 87-годишната баба Манка. Него тя замесва с квас и го пече в саморъчно   направена глинена тава, наречена подница, която се покрива с жар. И никога не взема пари за това.

Баба Манка от с. Киреево: "Пари!? Уважението е по-убаво от парите! От парите уважението е по-убаво и добротата!"

Едно място в Северозапада, което с право може да се нарече неразкрито съкровище и вероятно още дълго ще остане непознато и недокоснато. Защото само за 4 месеца между европейските и парламентарните избори хората в Киреево са намалели с повече от 30 души. И тъжните необитаеми къщи се увеличават!