"Закон за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език"

Повече от 20 години депутати от различни парламентарни групи периодично внасят в Народното събрание законопроекти за българския език, които след обсъждане, а понякога и без обсъждане, биват отхвърляни. Аргументи винаги се намират. Идеята за такъв закон принадлежи на писателя Николай Хайтов, който още през 1994 г., като председател на Съюза на българските писатели, внася в 36-то Народно събрание (1991 - 1995 г.) един от първите законопроекти. Още тогава известният родолюбец и автор на "Диви разкази" възкликва в едно свое интервю: "Да, от Съюза на писателите дадохме проект на Закон за езика, изготвихме го, обсъдихме го, приехме го. Чудесен закон, но той седи, седи. "Виси", както се казва в ботевото стихотворение "със страшна сила" там в архивите на комисията в парламента и никой не се сеща за него." Такива закони съществуват в над 30 държави по света, създават се комисии, които да следят за чистотата и книжовността на официалния език. Особено показателна в това отношение е Франция, където повече от 20 години се прилага законът "тубон", който защитава френския език от англоезичната езикова инвазия на работното място, в търговията, рекламите и т.н. Броени дни преди разпускането на 43 Народно събрание депутатът Кирил Добрев (ГЕРБ) внесе проект за „Закон за съхранението и чистотата при употреба на българския език”. Законопроектът предлага българският език да се използва задължително в почти всички сфери на обществения живот, включително в стопанската дейност, политическите изяви, средствата за масова информация, културната, развлекателната и рекламната дейност, във въоръжените сили и др. "Препоръчително", според вносителя е българският език да се използва и при религиозните проповеди в храмовете. Законът предвижда още "при музикално-сценични спектакли текстът да се пее на български език, а оригиналният текст на либретото да се възпроизвежда симултанно на екран". В законопроекта има цяла глава за задължителното показване на "Документ за основно владеене на писмен и говорим български език" при назначаването на "щатни служители във всички сектори и нива на обществената и частната дейност". За контрола на изпълнението на закона се предлага създаване на Съвет за българския език към Министерството на културата.

За това има ли недомислици в Проектозакона за българския език говорихме в студиото на "Денят започва с култура" говорихме с проф. Банко Банков – СБП, автор на първоначалния проект за закон за българския език, Иван Есенски – СБП, писател, редактор на в. „Словото днес“ и един от авторите на закона, проф. д-р Владимир Трендафилов – литературен критик, поет и преводач, доц. д-р Владсислав Миланов – езиковед.

Иван Есенски уточни, че става въпрос за пета редакция на закона. Той внимателно следи какво се случва с този Проектозакон. Писателят попита кой има полза да няма Закон за българския език, така че вече три десетилетия няма такъв. Той призна, че този Проектозакон има недостатъци и не са уточнени ред понятия. Есенски обясни, че езикът ни се превръща в език от чуждици. "Ние сме свенливи по отношение на българския език", смята той.

Автор на точката, според която "при музикално-сценични спектакли текстът да се пее на български език, а оригиналният текст на либретото да се възпроизвежда симултанно на екран" е проф. Бранко Бранков. "Това е лична моя амбиция, която преследвам отдавна", заяви той. Според него в операта когато се губи въздействието на словото, се губи половината от въздействието. "Ние трябва да държим на българското", убеден е той.

"Въпросът е до каква степен Вие сте усведомен за съвременните тенденции в музиката - оперната или съвременната, до каква степен сте запознати със стратегиите, които човек може да заподозре, че произтичат точно от съвременното ниво, както на самата музика, така и на постановката на сцената и извън сцената, в медиите", коментира проф. Трендафилов. Това, което го е смутило, е възбранителният, санкциониращ характер на Проектозакона.

Доц. д-р Владсислав Миланов е на мнение, че българският език в училище се преподава с много малко на брой часове. "Отблъснахме собсвените си деца с учебниците по български", каза той. ециковедът обясни, че след проведено с помощта на студентите ме проечване се е оказало, че няма нито един законопроект без правиписни грешки.