Защо демокрация?: Обяд с Президента

Може ли диктаторът да бъде добър?

Пакистан - страна на историческа и географска среща между Изток и Запад с вътрешни различия във всичко: между слуги и господари, между личности и народ, между традиции и съвременност, между образовани и полуграмотни, между светски фигури и религиозни водачи...

Отговорите изискват време, търпение и право на възможност...

Авторите Сабина Сумар и Сачитханандам Сатханантхан търсят демокрация в Пакистан с въпроса докъде ще стигне страната им след 10 години...Филм от международния проект на Степс интернейшънъл  "Защо демокрация".

Заснет преди краткото завръщане от доброволно изгнание на бившата лидерка Беназир Бхуто, филмът е дискусия с президента Мушараф за демокрацията и бъдещето на Пакистан и завършва с епилог, който е симптом за хронична диагноза в управлението на страната: генерал Мушараф също се оттегля от поста, а 3 години по-късно е обвиняем в религиозно убийство и друго - на Бхуто. Следва обвинение, свобода под гаранция, домашен арест и болница. Последните събития осветляват картината от филма...

Британският философ Бертранд Ръсел е точен: "Демокрацията е процес, чрез който хората избират човека, който ще понесе вината".

Голямата награда за най-добър документален филм от Фестивала за документално кино в Обединените арабски емирства /2008/;

Документален филм.

Пакистан, 2007г., 52 мин.

Режисьори: Сабиха Сумар и Сачитханандам Сатханантхан

Оператори: Клеър Пиджман и Питър Бругман

През 2005г. Сабиха Сумар се подготвя за обяд с тогавашния президент Первез Мушараф.

Първият въпрос на авторката: "Как да започна дискусия с президент, който е на прицел едновременно и от либерали, и от ислямски екстремисти, критикуван за липса на силна позиция срещу ислямизма и голяма близост със Съединените щати?"

Военен диктатор или модерен прогресивен лидер, президенът Мушараф и правителството му не получават одобрение, защото не са демократично избрани, но откакто поемат властта, Пакистан бележи умерен икономически растеж.  Историята помни и други подобни ситуации в света като Дън Сяопин в Китай, който осигурява висок икономически ръст и стабилност на страната през диктатурата си. Има такива лидери, които не са демократично избрани, но действията им са в интерес на страната и народа.

Според Мушараф: "Пакистан е център на сблъсъка между Изтока и Запада, между американските наемници и муджехидините. Още от Афганистан. Кой е чувал за Ал Кайда преди атаката на 11 септември? Бежанци от Узбекистан замърсяват исляма..."

Обядът с Президента продължава, прекъсван от монтирани срещи на екипа с народа на Пакистан...

Пътуват в селата, стигат до границата с Афганистан, наречена "свободна зона", беседват с крайните ислямисти, обикалят пазара, посещават младежко парти. Обединение няма.... В селата не съществува друг освен днешният ден и той е "дарен от Бога, така както Той повелява". Името на Президента не се помни. В града работата е толкова временна, че не остава време за други мисли. Младежите са доволни, но съзнават, че са само 5 %. Ислямистите са против промяна и срещу законите извън Корана, който тълкуват без свобода - за жените, децата и мислите...

В селото състарената Маси пече хляб на мръсен под. Как да говориш за демокрация с някой, който дори няма чиста питейна вода. Безимотните селяни подкрепят господаря на земята срещу осигурен подслон и храна. Запитана за името на Президента, Маси се усмихва: "Знам го, но не мога да си го спомня сега".

В Исламабад липсата на работа за 12,14 дни е по-голяма опасност от смяната на властта. Не може да има политическа воля там, където грижата за препитание - ден за ден - не продължава в мисълта за управлението - с или без демокрация. Гражданите търсят работа, одобряват промените и отговорът е: " Мушараф е господарят, защото носи униформа, която му пази мястото. Той държи камшик в ръката си и мюсюлманите се страхуват от това. Той е силен мъж. И най-важното: "войникът е войник - със или без униформа". Респектът към военните съществува. Но за кого е уважението - за личността или за униформата на Мушараф?

Северозападната граница с Афганистан е "свободна зона", контролирана от моли, горди да имат собствена армия и полиция. Те са крайни ислямисти с религиозно-политическа партия срещу връзките на Мушараф със САЩ. Ислямът забранява радио, телевизия, музика. Жените не работят, не излизат, децата учат английски език срещу 200 рупии, ако могат да си го позволят. Разрешават свобода, но... на своите нрави и обичаи, следват ги и са лоялни към правителството. Между тях също има различия: за едни "демокрацията е мъртва в страната и съществува само в племето с волята на мнозинството". За други "племенната система е наследена и поддържана насилствено със страх". Някой отхвърлят управлението и признават само исляма, който е "добър за послушните и лош за престъпниците".

Въпросът е: "Кой ислям управлява?"

И ако всеки живее със своята представа за исляма, тогава: "Кой е истинският ислям?"

Крайният отговор: "Ислямът, който се води от Корана. Коранът е защитен от човешките закони, които са създадени за лична изгода".

Проблемът е, че всеки чете Корана различно. Авторката Сумар, чела Свещената книга на мюсюлманите в оригинал на арабски език, не открива в нея разделение между мъжете и жените.

Според водачите от племето обаче: "Мъжете водят, а жените управляват дома" и "Който създава закони е извън Корана.Президентът Мушараф и жените в семйството му, които не са забулени, следват същия този Коран,но са модерни ислямисти".

Изявлението на режисьорката, че не открива племенните табута в Корана, слага край на спора с разгневените мъже. Очевидно, те са над Корана с правото си да го тълкуват както им е угодно. Манипулацията е факт. Факт е, че дори сред крайните ислямисти също има разцепление- 7 срещу 10 000 - и това е добър знак за... промяна.

На плажа тече младежко парти с бира, цигари и ди джей: Девойка споделя: "Въпреки че Америка не е любимата ми страна, Мушараф трябва да й бъде приятел, за да оцелеем". Младеж описва това "специфично" оцеляване: "Ние правим повече пари и живеем по-добре" и добавя: "Мушараф не убива молите, но би могъл". Тези млади хора усещат своите предимства, но съзнават и друго: "Може би ние сме 5% от тази страна. Имаме вода и храна. Останалият народ страда. Страдат от установеното усещане за нещастие ..."

В модерния свят, на фотосесия с модели, дизайнерката е сигурна: "Ако той е диктатор, тогава аз се отказвам от демокрацията. ..Този диктатор е честен, води Пакистан на прав път и от него се очаква да промени системата".

Интелектуалците разбират и са готови да го поддържат, но им пречи униформата. Виждат усилията и посоката, признават намеренията и липсата на хора в политиката, които да споделят визията на Мушараф, когато застава сам срещу препятствията. "Единственото интелектулно движение в Пакистан е това на този военен мъж".

Президентът Мушараф:

"Ако искате да промените обществото не може да наложите внезапна промяна, защото ще се провалите. Промяната идва с трансформация, тя е постепенна и обхваща поколения с отчитане на особеностите. Това е мъдрата промяна. Пример за внезапна промяна е Иран, който бързо се разраства и празнува 2500 години от основаването си, но ислямска литература не съществува вече в една ислямска страна. С ограмотяване на бедните и еманиципиране на жените ще започне модернизацията"...

Със сервирането на чая идва най-важният въпрос: "Защо президентът Мушараф иска демокрация?" Защото е застрашен от ислямските екстремисти с три опита за атентат?....

"Защо искат да го убият?" Защото носи промяна като ислямска революция?

"Защо продължава да изповядва исляма? Могат ли екстремистите да бъдат спрени с военна сила?"

Президентът се опитва с търпение и разум да свърже наследството от миналото с бъдещето на страната си: да запази исляма, но да освободи народа от фалшивите и ненужни догми, да развие страната и да я стабилизира. Униформата му помага в опазването на реда, а идеите му носят либерална промяна..

Мушараф:

"Демокрацията съществува в Пакистан такава, каквато никога не е била. Народът на Пакистан е този, които решава за всичко. Според Конституцията на Пакистан, това, което решава народът, се превръща в Закон. Управлява Законът. Аз не съм Законът в страната, не мога да накажа никого. Аз съм с волята на народа, който се стреми към прогрес и борба срещу неграмотността и бедността..."

На 6 октомври 2007г. Мушараф е преизбран за втори мандат с 99.3% в четири обединени провинции, Националната асамблея и Сената. Той обещава да управлява като цивилен. Но Върховният съд заявява, че не би могъл да обяви резултата, докато не реши дали Мушараф е легитимен кандидат....

"Обяд с Президента" поставя въпроси, които след последвалите събития не губят актуалност, а звучат още по-тревожно за ситуацията в Пакистан.

Диагнозата:

Лидерът на геополитическо и транзитно за търговия място е заложник на интереси отвън и заблуди отвътре. Рядко в историята остава водеща политическа фигура с чисто име - това е цената и тя варира от географските ширини и националните особености. Пакистан има от всичко по много. Много важно място на картата с много противоречия и трайни конфликти. Там лидерът закономерно е белязан да бъде жертва. А понятието демокрация изобщо недостига за народ с главозамайваща амплитуда в развитието си - от феодализъм до капитализъм,  с два ярко очертани полюса и авторитети - войската и исляма. И двете са едновременно лост и препятствие. Мушараф е военен, диктатор, но е модерен и прогресивен. Съмненията на народа го спъват въпреки толернатността му да преживее всичко, отдавайки време на промяната. Политиците го ценят, но не се доверяват на униформата му. Ислямистите не са пряко засегнати, но не допускат модерен ислям. Президентът предлага "силна" ръка да укрепи страната, но е жертва на подозрения, вероятно доста услужливи за външна намеса и повдигане на обвинения със закъсняла давност...След последните новини за арест, свобода под гаранция и несигурно обвинение срещу Мушараф, Пакистан трудно ще открие свой обединяващ и траен лидер...Бившият президент Мушараф не бяга от отговорност - готов е да се яви в съда срещу всички "обвинения", които изглеждат "негодни" . Сега търсят други - "по-авторитетни", като превземането на властта преди 10 години с военен преврат...Очевидно старият и краен ислям е верен на Корана, враг на прогреса и добър търговец в сделки за "влияние отвътре" срещу "интереси отвън" в собствената си родина. "Демокрацията" или по-точно прогресът не може без водач. Пакистан губи добър и честен лидер. ...

Въпрос и отговор:

Може ли диктаторът да бъде добър? Може, ако униформата не е само власт, а защита на страната и народа...

Златна Романова