Защо демокрация?: В търсене на Ганди

Пътят на изгубената мечта...Индийската демокрация след Махатма Ганди.

Филмът върви по стъпките на Ганди в Соления поход от 1930г. в Гуджарат, за да види как съвременна Индия помни завещаното от него послание за мир и ненасилие в движенията през ХХІ век. В началото на ХХ век учението Сатяграха за безкръвна революция вдъхновява милиони индийци да се изправят срещу британския колонализъм с призив за изграждане на свободна и демократична Индия. През 2007г. страната празнува 60 години от своята независимост.

Каква демокрация има в Индия днес? Какво означава да живееш в най-многонаселената демократична страна в света  е темата на филма от международния проект на "Степс интернейшънъл" с въпроса: "Защо демокрация?"

Разпространен от БиБиСи Свят, Арте (Германия и Франция), ЕсБиЕс (Австралия) и ЕнЕчКей (Япония) с  награда "Златна линия" от Европейската телевизионна мрежа в Ла Рошел /2008/, "В Търсене на Ганди" не е пътешествие назад във врмемето, а търсене на знаци в настоящето за бъдещето на Индия.

Махатма Ганди за Седемте гряха в обществото :

Политика без принципи

Богатство без труд

Наслада без съвест

Знание без авторитет

Търговия без морал

Наука без човечност

Обожание без жертви

Документален филм.

Индия, 2007г., 52 мин.

Сценарист и режисьор: Лалит Вачани

Лалит Вачани

Индийският режисьор Лалит Вачани е документалист и продуцент от Ню Делхи, завършил колежа "Сент Стивън" в Делхи, Школата за комуникации "Аненгберг" и Университета в Пенсилвания. Лектор в Центъра по масови комуникации в Делхи /1990-92; 1996-98/ и Центъра по медии, култура и история в Нюйоркския университет /1999/. Филмите му получават подкрепа от Фондация "Сорос"/Сънданс, фонд "Ян Фриджман" и Индийската фондация за изкуство.

 Идеята

Филмът на Вачани повтаря маршрута на Ганди от Ахмедабад до Данди /район Джалалпур, Гуджарат/. Махатма Ганди и последователите му протестират срещу въвеждането на данък върху солта. Вървят без прекъсване 24 дни, изминават 240 мили, за да протестират срещу британските мерки, ограничаващи индийското производство на сол. "Соленият поход" е началото на дългия път, който ще промени съдбата на Индия.

60 години по-късно какво е останало от Бащата на Индия. С какво се гордеят индийците? Къде са идеалите?

Екипът посещава селата и градовете, през които вървят учениците на Сатяграха, записват интервюта и спомени на индийци.

Вачани търси Ганди в Индия днес с въпроса какво би направил той за народа и свободата и открива страна, все още кастово и расово разделена.

Гуджарат

Споменавайки Гуджарат, мисълта се раздвоява: едната посока мрачно припомня масови убийства, демонстрации с насилие, агресия, социално лицемерие и Наренда Моди. Другата е за светлата земя на Махатма Ганди - духовният водач на индийския народ, чиято идея за ненасилие и безпристрастност е издигната във висш закон на живота.

Гуджарат е родният щат на Ганди. Поделяйки обща граница с Пакистан на запад, в миналото регионът  е част от резиденция Бумбай. През 1961г., когато всички индийски провинции се самоопределят и разделят лингвистично, Гуджарат става незавсим щат със свой език. В началото се управлява от Индийския национален конгрес до 1980г., оттогава се сменят няколко политически партии и комбинации, които правят поправки в образователния закон според своите виждания за ситуацията. В модерната политическа и културна история Гуджарат е пионер и фактор в развитието на индустрията. Гуджаратите могат да бъдат разпознати навсякъде по света със своите качества - трудолюбие, старание, вежливост и прозорливост.

Данди

Данди е малко селище в район Джалалпур от щата Гуджарат, на брега на Арабско море близо до град Навсари, където е основана Тата Груп от Бащата на индийската индустрия Джамседжи Тата.

Точно тук, в Гуджарат, се ражда мечтата на Ганди за Индия, в която демокрацията е равна на институция с власт, поделена между всички. Гуджарат е същата тази земя, в която днес хората живеят в лишения и дискриминация и заедно споделят очевидното: идеалите на Ганди са мъртви без надежда за съживяване, подменени от политици с обещания да построят мостове там, където няма реки. Вместо с мечтата на Ганди  живеят с идеите на Наренда Моди - лидер, в чиято политика няма място за толерантност и религиозна търпимост. Тук дори и последният поклонник на Ганди заявява, че "мюсюлманите са истинските унищожители на мира". Крайбрежни колиби, разрушени домове, временни подслони и религиозна сегрегация са почвата, в която липсва посятото семе на свободата.

Наренда Моди

Наренда Моди е 14-ият министър на щата Гуджарат от управляващата партия на Бхаратия джаната и неин кандидат за Национално-демократичния съюз на Индийските национални избори през 2014г. Моди е противоречива фигура за Индия и света, критикуван за насилие и одобряван с мерки за икономически растеж, но администрацията му се оценява като провал за благосъстоянието на народа.

Вачани се среща с: мъже и семейства, разделени от индустриализацията; мизерстващи жени в Данди; охраната на Сабармати Ашрам /дома на Ганди/; последните живи последователи на Ганди и идеите му и ДРУГИТЕ, благоденстващи в луксозния градски живот.

Грешката

Папа Павел VІ поддържа възгледа, че: "Икономическият растеж зависи на първо място от социалния прогрес: така началното образование е първата степен на всеки план за развитие. Нещо повече, гладът за образование е не по-малко хищен от глада за храна: неграмотният е човек с недохранено съзнание".  И първата стъпка за Индия е сериозно обучение на населението. Образование, което наистина ще доведе до пълно освобождаване на индийците, не просто поробване с мъртви икономически и политически идеологии, както се случва в страните от Третия свят. Всеки индиец може да мине през духовно освобождаване, но за да го защити пред света има нужда от силата  на грамотността. Вместо това, мнозинството бедни не могат да си позволят начално образование и подслон...

Извод

БЕДНОСТТА И НЕГРАМОТНОСТТА УБИВАТ ДЕМОКРАЦИЯТА.

Повторението

Филмът не е шокираща изненада, а тъжно повторение на истории, добре познати. Фактите за контрасти и неравенство в Индия са известни като деня и нощта. Само безотговорен циник, егоистичен хедонист или апатичен мизантроп не би почувствал гласа на народа в Индия - дайте им покрив, покажете им единство, изразете човешко съчувствие...

Днес

Махатма Ганди често е герой и тема на много филми с опит за дискусия и възраждане на духа и идеите му и този е следващото забележително постижение в същата посока - разказва действителни истории,  с брилянтно оправдани детайли, носи пробуждане и уважение към Бащата на Индия, много повече, отколкото сте имали досега.  Ганди е този, който казваше: "ОКО ЗА ОКО ПРАВИ ЦЕЛИЯ СВЯТ СЛЯП" Сега, дори  хората от неговата духовна конституция мислят, че и той би грабнал оръжие, ако беше част от света, в който живеем днес.

"В търсене на Ганди" е пътят на изгубената мечта на Ганди.  В земята, където се ражда, минават кланета под ръката на друг лидер, не духовен, а политически, който веднъж дори е чут да заявява: "Аз вярвам в идеалите на Махатма Ганди". Дали господин Наренда Моди не се шегува?

Въпроси:

Има ли друго "висше" одобрение за право и варианти на демокрация в различни страни от света?

И дали демокрацията в Индия не е щедро позволение за повече бедност в един алчен и лукав план?

Златна Романова