Защо се сриват оценките по математика на учениците?

В "Денят започва" направихме анализ за това защо толкова много ученици се сдобиха със слаби оценки на изпита след 7 клас. Той се оказа истински крах за голяма част от децата. За цялото страна оценените с двойки на изпита за външно оценяване са близо 15 000, като част от тях изобщо не се явиха на изпита, а около 2 000 си заслужиха тези двойки. Шестица имат едва 10 човека. По темата разговаряхме с акад. Петър Кендеров от Института по математика и информатика на БАН и с Явор Джонев от Института прогресивно образование.

Очаквано две от 10-те шестици на изпита с външно оценяване са от Софийската математическа гимназия. Тук, за да се представят успешно на кандидат-гимназисткия тест, класовете се подготвят още от две години насам. Христо и Виктория са отличниците за тази година като двамата са използвали различна тактика за успешна подготовка. Двамата казват, че за тях тестът е бил лесен, но мислят, че е бил труден за учениците от училищата без интензивно обучение по математика. Мнението им споделя и тяхната учителка по предмета, Надежда Буюклиева. Според нея вината за лошото представяне на випуск 2015 не трябва да се търси в самите кандидат-гимназисти. Учителката не смята, че е задължително учениците да посещават допълнителни частни уроци по математика. Но, за да бъдат подготвени добре, тя съветва родителите да насърчават децата си към ежедневно решаване на задачи.

Джонев е на мнение, че тези резултати не са изненадващи, това е систематичен проблем в системата, който продължава много години. Според него проблемът е качествата на преподаване на математика. Той смята, че има шест основни причини за този проблем - основното разбиране, че някои деца са талантлива, а по-голямата част - не са; преподаването с фокус върху съдържанието, а не - разбирането; фокусът върху заучаването на шаблони, а не - решаване на неизвестни проблеми; бързането по графика на уроците като по този начин се допускат пропуски в разбирането; прилагането на неправилни, ненаучни педагогически практики като насилието, което се упражнява над децата, за да учат; измерването и тестовете, които изкривяват системата, така че фокусът е върху подготовката за теста, а не върху качеството на учене.

Акад. Кендеров каза, че не знае дали за децата, които са участвали в този изпит, има някакъв смисъл да се представят добре, имат ли вътрешен подтик да покажат всичко, което могат. Той припомни, че днешните деца имат друга агенда, те са расли в среда, която е "чудовищно наситена" с информация. В училище те са поставени в едно съвършено друга среда, която е формирана преди 100-150 години и те не я приемат, смята академикът.