Защо се стигна до конфликта в Гърмен?

Предаване: Референдум

Защо се стигна до конфликта в Гърмен?
В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Защо се стигна до конфликта в Гърмен и какви са възможните решения, за да не се пали искрата на напрежението. Дискусия в предаването „Референдум“ с акад. Петър Иванов, Алексей Пампоров, социолог, Харалан Александров, социален антрополог, Иван Сотиров, бивш заместник-кмет на София по сигурността, Милен Миланов, бивш заместник-кмет на район „Слатина”, адвокат Даниела Михайлова от неправителствената организация „Инициатива за равни възможности”.

Тази вечер "Алфа Рисърч" тества обществените нагласи с въпроса: „Одобрявате ли държавната политика по интегриране на ромите“.

АлександровСоциалният антрополог Харалан Александров смята, че конфликтът в Гърмен не е изолиран случай. „Съвсем друг въпрос е, че той има много конкретни измерения в различните общности и това е част от трудността да се разбере, изучи, мисли, планира и проектира политика за интеграция на ромите“, каза той, като подчерта, че тази политика куца. „Няма никакво съмнение за мен, че това е политика, която трябва да бъде децентрализирана“, добави Александров.

ИвановАкад. Петър Иванов – директор на Института за демографска политика в България, също е на мнение, че случаят в Гърмен не е изолиран. „Гърмен не само не е битов проблем, но той е върхът на един огромен айсберг, който е демографски, етнически и на националната сигурност на България“, посочи той, като добави, че страната ни е в демографска катастрофа. Според него България намалява с 80 хил. души на година.

Пампоров"Ромите в България са около 300 хил., приблизително 20 % от тях работят в Испания, Италия. Миграцията сред ромите е много по-висока", каза социологът Алексей Пампоров. Според него проблемът с незаконните ромски постройки е социален. „Трябва да престанем да мислим ромите като една обща съвкупност. Ромските групи в България са много разнородни“, подчерта той.

Сотиров„Ромските гета се явяват една проекция на цялото ни общество и на държавата, която като цяло функционира като едно гето, където законът не се спазва, където има кланова система на организация на цялото ни общество. Самите политически партии, партийно-олигархичната система е придобила кланов характер и ромските квартали, които държавата е допуснала да се управляват от тартори, с която институциите и партиите комуникират особено преди избори, това фактически е големият проблем“, заяви Иван Сотиров.

МилановСпоред Милен Миланов проблемите на ромската интеграция са проблеми на бедността. Независимо дали тези хора от Гърмен, Видин, Стара Загора, кв. "Факултета" са роми ли не са роми. В България нещата по отношение на интеграцията са сбъркани изначално, смята Миланов. "Като тръгнем от 1999-та г. с приемането на рамковата програма, минаваме през 2005-та г., когато се приема Международната инициатива „Десетилетие на ромското включване“, и стигаме до сегашната политика на ЕС, свързана с разработването на националните стратегии за интеграция на ромите“, обясни той.

Михайлова"Това, което се опитваме да постигнем както на гражданско, така и на държавно ниво, е да достигнем до един равен старт", поясни адвокат Даниела Михайлова. "Голяма част от българското население не е наясно с изискванията на Закона за устройството на територията, който не познава процедура за узаконяване на незаконно изграден строеж", посочи тя, като подчерта, че проблемът с незаконните постройки освен законодателен, е и социален.