Къща, която живее свой собствен живот. Буквално. Не заради чудати архитектурни решения, а заради вграденото в стените й. Този строителен подход ще се практикува през следващите десетилетия, убеден е Дейвид Бенджамин - американски архитект, който издигна в Ню Йорк гъбена кула. Стените й израстват, следвайки естествени процеси. Постройката е символ на естествения кръговрат на живота заради материала, от който е изградена.
"Този материал е нов тип тухла, направен е от органични материали или по-точно от накълцани царевични стебла, смесени с
пънчета от гъби", разказва Дейвид Бенджамин.
Сместа се поставя в желаната форма и след пет дни в нея „израства” тухлата. Готова да бъде вградена в различни конструкции. Според Бенджамин през 21 век при строежа на сградите ще бъдат използвани предимно органични материали. Защото предимствата им са не едно и две.
"При направата на такива тухли няма отпадъци, не се отделя въглероден диоксид, и почти не се използва допълнителна енергия", коментира архитектът.
Идеята за тухли от гъби и царевични стебла се появила в една ферма при вида на купчините от ненужни царевични остатъци. Тогава Бенджамин, воден от убеждението си, че нищо в природата не се губи, решил да намери ново приложение на селскостопанските отпадъци.
"Това е селскостопанският отпадък - парченцата от стеблото на царевица. Когато се смесят с влакната от корените на гъби, след 5 дни се появява ето този материал. Той е много лек, но в същото време и много здрав. До известна степен е еластичен, но е много здрав", пояснява Дейвид Бенджамин.
Дали тази кула е стабилна? Със сигурност, твърди нейният създател. За изграждането на 12-метровата конструкция са използвани 10 хиляди тухли. Постройката издържа на ветрове със скорост 100 километра в час. А ефектът от гъбените тухли във вътрешните помещения е уют и прохлада. Използването на мицел в строителството не е нещо ново. По-скоро е забравена традиция, към която Бенджамин прилага нови елементи.
"Досега този строителен материал не е използван за големи съоръжения на открито", споделя архитектът.
В края на лятото кулата ще бъде разрушена, не защото е нестабилна, а за да се превърне в „храна за растенията”. А когато новите растения израснат, от стеблата на царевицата и мицела на гъбите ще бъдат направени нови тухли. За да бъдат вградени в нова гъбена кула.
Автори: Биляна Бонева, Милен Атанасов