"Зелена светлина - на фокус" - 29 юли 2014: Велосипеден туризъм край Дунав

Целенасоченото запиляване. Занятие приятно, интересно и напълно възможно по велосипедните маршрути, които ни карат да се усещаме като част от една страна, като част от Балканите, като част от Европа.

Евро вело 13 и Евро Вело 6 са лъкатушещите линии, които определят целенасоченото запиляване у нас. Първият от тези два велосипедни маршрута пресича Европа перпендикулярно, по пътя на някогашната Желязна завеса. Вторият следва река Дунав. И в двата случая трасетата търсят слабо натоварени шосета и дават възможност за приятни отбивки. Насаме със себе си, с компанията от други колоездачи... Насаме с природата, със забележителностите, с малките крайпътни детайли, незабележими за пътниците от автобусите и автомобилите.

Като всяка хубава възможност и тези маршрути имат нужда от развитие. Особено у нас, на българска територия. И особено трасето край Дунав, което край горното течение на реката се е превърнало в почти култивирана магистрала за велосипеден туризъм. Тук все още сме на ниво маркировка и табели. Като тези, поставени в района на Видин и Никопол. Около сто броя, пилотно. Със заявка за по-нататъшно развитие, поддръжка на маркировката и въвеждане на ясен стандарт за вида на табелите.

"Мисля, че знаците трябва да се отличават значително от пътните, за да укажат, че това е веломаршрут и да бъдат забележими от всички. И когато бъдат в законова форма, вкарани като единен образец, тогава шофьорите ще знаят, че това е знак за велосипеден маршрут", коментира Мариан Младенов, представител на Агенция регионално развитие, Видин.

Хората на колела също ще го знаят. Освен ориентация, табелите ще им дават допълнителна сигурност и самочувствие. Важни елементи от съжителството на велосипеди и автомобили по споделените пътища. Когато тези елементи се подредят правилно и с разбиране, добрите резултати, а именно развитието на трансграничния велосипеден туризъм, започват постепенно да се случват. Реалният балкански пример в съседна Сърбия се върти около името Йован Еракович от велосипедното сдружение "Циклонаут-Белград". Той и неговите съмишленици получили подкрепа от германска агенция за техническо сътрудничество и преди десет години започнали да трасират маршрута през Сърбия.

"Събрахме и информация за Уеб-пътоводител, а през 2007 година осъществихме първата фаза от поставянето на маркировката. Процесът се състоеше от три фази. Първата обхвана западната част на Сърбия при Войводина, край границата с Хърватия и Унгария. Другите две фази бяха свързани с пътя край природния парк Джердап и 100-те километра до Белград. За три години покрихме основните велосипедни маршрути край Дунав с дължина 660 километра, които заедно с отклоненията и алтернативните пътища стигат до 1100 километра. Тоест в Сърбия имаме маркирани по този начин пътища с дължина около 1100 километра. Поставени са около хиляда табели", обясни Йован Еракович, сдружение "Циклонаут - Белград".

Върху знака стои логото на Европейската велосипедна федерация. Табелите донякъде напомнят тези в Хърватия, където вече имало поставена маркировка.

"Разбира се, на табелата фигурират местата и съответните километри до тях. Но има и малка добавка. Всяка табела има специфичен знак и карта, съобразена с това в коя част от маршрута се намирате. На отпечатаната карта табелата е отбелязана със същия знак", добяви Йован.

Резултатът - не е нужен GPS за определяне на локацията.

"Важно е, че тези табели са правени от велосипедисти за велосипедисти. Не са ги правили хора, които седят зад бюра или нямат понятие от велосипеден туризъм", заяви Йован.

И тъй като велосипедистите обичат да споделят хубави мисли по време на пътуване, всяка табела е увенчата и с по една мъдра фраза от повече или по-малко известни хора.

"Любимата ми фраза е от Пикасо. Той е казал - Нужно е много време, за да остане човек млад", сподели Йован.

Табелите дават и друга важна информация - дали маршрутът преминава по асфалтов път или по черен път.

"Например може да имате по-кратка отсечка по асфалт в продължение на 10 километра, но може да предпочетете и алтернатива по черен път, която е 15 километра, но там няма автомобили, може да видите птица, елен или просто да се насладите на природата, на тишината и спокойствието", коментира Йован.

Или на величествени гледки от района на природен парк Джердап, където Дунав е намерил своя път между скалите.

Голо бърдо - мястото, откъдето независимо какво е времето, е добре да се мине с велосипед. Усещането определено е различно. Свободата и красотата на велосипедния туризъм са достъпни за хора на всякакви възрасти. Дори и за цели семейства. Като тази безстрашна френска група. Четири деца, които кръстосват пътищата на колело със своите родители. Най-малкият член на семейния колоездачен екип е на пет години, но това не му пречи да следва брат си и двете си сестри по Евро Вело 6.

"Нашият опит от изграждането на тази система сочи, че първо е добре тя да има ясно и лесно достъпно описание в Интернет. Съществуването на системата и нейното правилно функциониране се нуждаят от поддръжка. Тук връзката между велосипедните организации и правителството, което да осигурява помощ и ресурси, е ключова. Нашето дружество се налага да поддържа маркировката всяка година. Волно или неволно, табелите се чупят или изкривяват. Целият процес на възстановяване възлиза на сума от осем до десет хиляди евро. Ние получаваме необходимата подкрепа от нашето министерство на финансите. Проблемът не е само в Сърбия. Има го и в западните страни. Така че държавната помощ е необходима", заяви Йован.

Инвестицията определено си струва. Веднъж привлекли велосипедисти, маршрутите започват да се отплащат.

"Можете да спирате, да разпитате за нощувка, за място, откъдето да си купите нещо. А в същото време гостоприемството в Сърбия е най-развитата част от нашата туристическа инфраструктура. Едва ли можем да се конкурираме с високото качество на западните хотели. Но гостоприемството ни е наистина на ниво. Велосипедистите могат да се ползват и се ползват до голяма степен от него. Така те се превръщат в своеобразни посланици на добрите промени в нашата страна", коментира още Йован.

Прословутото българско гостоприемство в скромната си сърдечна и неподправена форма, също очаква своя нов шанс. Велосипедният туризъм със сигурност може да му го даде.

Автор: Милен Атанасов