Зелена светлина на фокус - 8 април 2014: Край на войната на китове

Съдия Петер Томка: "Съдът реши, че специалните разрешителни, дадени на Япония за убиване, улавяне и обработка на китове не отговарят на целите за научни изследвания."

Години бяха нужни, за да се придаде официален съдебен статут на очевидното. Международният съд в Хага уважи иска на Австралия и забрани на Япония да лови китове във водите на Антарктика. Решение, което спаси около хиляда кита от мъчителна смърт и поне временно прекрати така наречените „войни за китовете” в

района. Морските сблъсъци между японските китоловни кораби и малката армада на природозащитната организация „Сий шепърд” бяха се превърнали в нещо като традиция през последните години. След като миналата година китоловният сезон приключи по-рано, тази година съдебното решение в Хага отбеляза важна, макар и непълна победа в борбата за пълна забрана на улова на китове.

Боб Браун, директор на „Сий Шепърд - Австралия”: "Изненадан съм от това решение. Направо е фантастично. Това показва, че светът прави стъпка към правния механизъм, който защитава общите блага. Онова, което липсва, е полицията. Имаме съд, но нямаме полиция. Очевидно е, че сега Обединените нации трябва да създадат полицейски сили, които да прилагат законите за защита на околната среда."

Макар и разочаровани, представителите на Япония заявиха, че ще се съобразят с решението на международния съд. Само че то се отнася единствено за антарктическата океанска зона. Япония няма да спре улова на едри морски бозайници в северната част на Тихия океан. Кървавата практика е критикувана яростно от природозащитните организации и от Австралия. Обвиненията към Япония са, че в периода от 1987 до

2009-та година под прикритието на специалните разрешителни за научни цели са избити над десет хиляди кита. Защо обаче този улов продължава?

Екипът на „Зелена светлина” се опита да систематизира причините на база на публикациите в редица световни медии. Ето ги и основните твърдения, които се лутат между официалните оправдания и фактите, които до голяма степен ги опровергават.

Улов с научна цел. Според официалнат версия, тиражирана в Япония, този улов има за цел единствено проучването на поведението и развитието на китовете. Фактите сочат, че този аргумент се появява през 1986 година, тоест малко след решението на Международната комисия за китовете да прекрати улова с търговски цели и съответно продажбата на месо от китове. Научният претекст на практика е средство за заобикаляне на международния мораториум, тъй като месото от китове,уловени с научна цел, често завършва на щандовете на магазините или в ресторантите. Природозащитниците и учените напомнят също, че в ерата на съвременните технологии избиването на китовете с цел проучване е нелепо. Съществуват достатъчно средства като специални камери, сателити и апарати за изследване на поведението на морските бозайници.

Причина номер две е повторната продажба на месото. Истина е, че евтиното и богато на протеини месо от китове, се превръща в масово ястие за бедните в Япония след Втората световна война. През 1947 г. близо половината от консумираното в страната месо е това от китове. Фактите обаче сочат, че тази консумация е намаляла до огромна степен и в наши дни е по-скоро изключение. Суши от месо на кит е голяма рядкост в менюто на японските ресторанти. Проучване на Японския център за изследвания от 2006-а година разкрива, че 95 процента от японците не са вкусвали или от дълго време не са яли месо от кит. Това месо вече не се радва на особено търсене. Залежалите по складовете замразени количества се раздават безплатно в училищата или се препродават на нищожни цени на болници или големи вериги ресторанти. Търговците пък не го предлагат в магазините си, за да не си навлекат гнева на природозащитните организации.

Стигаме и до причина номер три. Освен за месото, китовете дълго време са били улавяни и заради тяхната мас, костите и кожата им. От тях са се произвеждали разнообразни предмети, сред които дори чадъри и корсети. Преди началото на миналия век китовата мас се е използвала като гориво за лампи, както и при направата на свещи, сапун и козметични продукти. Стрити на прах кости от китове са влизали в състава на някои медикаменти. Времето на лампите с фитили и китова мас обаче отдавна е отминало. Изброените продукти отдавна могат да се произвеждат на базата на изкуствени заместители. Единствено Норвегия продължава да използва китовете за производство на лекарства срещу сърдечни заболявани, артрит и ревматизъм. Исландия също пренебрегва забраните за улов.

Така стигаме и до последната причина. Улов в името на вековната традиция. Японските власти често изтъкват този аргумент. Според тях забраната на улова, практитуван от незапомнени времена, би нанесла удар на японската култура. Само че зад патриотичната гордост се крие въпросът за финансирането. Агенциите по

риболов, свързани с Министерството на земеделието, оказват натиск, за да продължи кредитирането на програмите за улов. През 2013 година Международният фонд за защита на животните публикува доклад, наречен „Икономика на японския улов на китове”. Изследването сочи, че правителството на страната е отклонявало дори средства от фондове, предназначени за пострадалите от цунамито, за да подпомага китоловната дейност.