150 години Априлска епопея - академичен комитет се включва в юбилейната програма

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Скоро ще отбележим 150 години от Априлското възстание. Това е величествена дата и начинът, по който го отбележим и почетим, ще говори много за нас като народ, като общество, за нашето отношение към тези важни мигове от нашата история. По тази тема разговаряме с чл.-кор. Евелина Славчева,  председател на Българската академия на науките и чл.-кор.проф. Атанас Семов, член на  Академичния организационен комитет за честване на годишнината. 

"Преди повече от година и половина ние поставихме въпроса за това, че трябва да се организира  отбелязването на най-значимата годишнина за последните 40 години в българската история. Откакто България се води демокрация, това е най-значимата годишнина, която се отбелязва - 150-годишнината на Априлското възстание," каза проф. Семов.

И обясни, че още през месец февруари 2025 година с Общобългарския комитет "Васил Левски" са започнали поредица от срещи в Министерство на културата и на други места. 

"Ще го кажа в прав текст - никога в българската история, в цялата свободна история - 148 години, не е било да се прави отбелязване на голяма историческа годишнина без никакво участие на правителството  на свободна България. Положението стана точно като при въстанието - българска власт няма и затова народът трябва да вземе нещата в свои ръце."

Той изтъкна, че Българската академия на науките се е заела с тази задача, като най-старата  съществуваща българска институция. 

"Но нека да се чуе.  Това, че предишното правителство не си мръдна пръста, по никакъв начин не освобождава сегашното правителство от необходимостта много спешно, буквално до дни, да приеме поне обща програма за честванията и бюджетно финансиране за тези общини и организации, които в най-голяма степен се нуждаят."

Евелина Славчева каза, че са били запознати с програмата, предложена от правителството, но са изразили безпокойство от това, че няма национален инициативен комитет.  

"Обърнахме се към Министерство на културата. След това имаше проведен един министерски съвет, на който в рамките на 5-6 минути беше отделено време за този въпрос. Проведа се и една среща в Министерство на културата, която даде представа колко хаотично е всичко, което се организира.  Очаквахме след това повторна среща с малко по-стриктна организация, но такава не последва."

Тя обясни, че изхождайки от съзнанието за ролята на БАН не само като експертен център, но и като един от духовните центрове на страната, чията задача е грижата за духовното извисяване на българския народ  и признателността, която той дължи към участниците във възстанието, те са създали Академичния организационен комитет.  

"Идеята ни беше да я отбележим както ние можем - с научни конференции, с беседи, с изложби. В момента, в който ние огласихме това наше начинание, започнаха да пристигат запитвания, сигнали, писма от най-различни обществени организации, от общини, от кметове. И си дадохме сметка, че на места подготовката тече, обаче няма обединяваща сила."

Вижте целия разговор във видеото. 

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News

Акценти
Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад