Българското позорище

Документален филм

Сценарий: Ралица Димитрова, Вера Бонева
Режисьор: Ралица Димитрова
Оператор: Пламен Герасимов
Продукция: Б+Филм - Пламен Герасимов

С подкрепата на ИА "Национален филмов център"

Със съдействието на Община Шумен, Териториален държавен архив - Шумен, Регионален исторически музей - Шумен, Български исторически архив, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна

С участието на Стоян Радев, актьори от Студио "Театър"- Варна и Меден духов квинтет "София"

Филмът "Българското позорище" разказва за Даскал Добри Войников - просветител, писател и възрожденец, истински народен учител, признат за Баща на Българския театър, доколкото неговите сатирични пиеси му позволяват да разкрие заблудите и демагогията на властта и сред обществото в тежки времена.

Документалният разказ свързва откъси от негови произведения с историята на България, изследвайки връзката между миналото и днес.

В заглавието на филма "позорище" има значение на старата българска дума за театър.

Историческият въпрос е:

"Защо век и половина след Паисиевата история е все така необходимо да се работи за създаване на родоблюбие и самочувствие у българите?"

Какво създава и оставя за поколенията Даскал Добри Войников

Добри Войников не само за първи път въвежда изучаването на Българска история в училище, а и сам сяда да напише някои учебници - "Сборник от разни съчинения, изчерпени от французската литература", "Ръководство за словесност" /дн. "Теория на литературата"/, "Кратка българска история", "Граматика".

Някои от тези учебници са издадени с негови собствени средства и на колеги. Просвещението и влиянието му в родния Шумен обаче засягат местните чорбаджии и през пролетта на 1864 година Добри Войников е принуден да напусне, без да има време да се порадва на своя нов дом.

Както много други будни български мигранти, той се установява в румънския град Браила, където живеят около 1000 български семейства, готови да отделят средства за училище и книжнина. Някои от тях са и сподвижници на Тайния революционен комитет. Войников списва за 104 броеве на свободния вестник "Зора", недопускан от турците на българска територия заради своето "опасно бунтовно съдържание".

Добри Войников се завръща от миграция обратно в Шумен през юли 1875. Свободното му слово е оценено от Ботев, но Даскалът не е равностойно признат сред "българските будители на ХІХ век".

От мерки за сигурност, преди своето завръщане в поробена България, Войников приема руско гражданство с висша митрополитска подкрепа, която гарантира, че "той не представлява опасност за властите". Назначен е за учител в местното шуменско училище с висока заплата - 750 гроша месечено.

През март 1877, точно защото е руски поданик, Добри Войников е принуден да напусне пределите на Османската империя. Отива в Плоещ, където се събира Българското опълчение. И понеже говори няколко европейски и балкански езика, е назначен за преводач в 12-ти Корпус на Дунавската армия. Получава висока оценка като военен преводач и дори е изобразен в картините на Павел Ковалевски, които се явяват и хроника на събитията. Преводаческата дейност на Войников продължава като съпровождащ руски части, френски и други чужди кореспонденти през Руско-турската война. Накрая се установява в Търново като директор на сформираното за жертвите на войната сиропиталище.

Добри Войников умира, заразен от тиф, в Търново, на 27 март 1878, преди да навърши 45 години и без да дочака обявяването на независимото Княжество България в Европа.
Писателят вижда повече от неудобната истина в онези времена и избира свой начин да представи действителността - с комедийни пиеси, в които сатирично посочва предимствата и недостатъците и на българи, и на "лелеяните" чужденци, като заключава:

"Бленуваният рай не е в Париж, Лондон и Виена, а тук - от двете страни на Балкана". Добри Войников